България заема незавидното 172-ро място измежду 181 страни в тазгодишната класация на PricewaterhouseCoopers по показателя за времето, с което компаниите разполагат, за да си плащат данъците. Което ще рече, че бизнесът у нас продължава да е безсилен пред администрацията, губейки пари и нерви в опита да е изряден към държавата.
Вярно, заради прословутата ставка от 10% корпоративен данък, с която България успя да привлече инвеститорски интерес в годините преди кризата, сме поставени доста по-напред - на 95-о място. Още по-привлекателни сме с 55-ата си позиция по брой на данъчни плащания. Това обаче не е достатъчно, за да се конкурираме успешно. И тук не става дума страната ни да заприлича на някакъв данъчен рай, който би подхождал повече на неизвестни офшорни зони по света. Това, което ни липсва, очевидно е такава реформа в администрацията, която да я направи работеща – в полза на бизнеса и обществото, не на собственото си възпроизвеждане със сложни схеми.
И няма как да не продължим да си задаваме един и същ въпрос: при толкова „активна данъчна политика“ на няколко правителства, защо пак сме в края на редичката по този показател? Ако е до искането – то е написано в предизборните програми, но май се стига само до там. За моженето на администрацията и облекчаването на режима (и времето) за плащане на данъци обаче ще трябва доста още да се потрудим.