При голяма задлъжнялост наистина има опасност за икономиката, но твърдението, че външният дълг на страната е заплаха за валутния борд, не е поставено само, а е обвързано с други фактори. Поради факта, че имаме реален спад в икономиката и намаление на заетостта, външните дългове изглеждат по-сериозен проблем. Но ако нещата се погледнат в динамика, се вижда, че задълженията намаляват в началото на кризата. И няма някакви сериозни признаци за това, че фирмите и хората имат проблеми с посрещането на краткосрочните задължения.
Задлъжнялостта започна да спада заради отлива на капитали, но няма ясен сигнал това да е довело до някакви съществени проблеми в различните сектори. Например българските банки не дават повод за притеснения и не сме станали свидетели на масови фалити на компании, които не могат да посрещнат външните си дългове. Действително, сам по себе си, размерът на дълга може да се счита за заплаха, но все пак трябва да се погледна каква е структурата на тези задължения и какви са възможностите на българските фирми да изплащат вземанията си или пък да ги револвират. Смятам, че към момента няма признаци за съществено влошаване.
В българския контекст твърдението, че външният дълг е заплаха за борда, е малко пресилено, тъй като се вижда, че след началото на финансовата криза в света и най-вече през последните месеци валутните резерви на българския валутен борд се увеличават, докато външният дълг намалява.
Относно състоянието на икономиката на страната, смятам, че имаме изразен реален спад и той ще продължи най-рано до края на годината, а според повечето прогнози понижението ще продължи и през следващата година.
По-ясни сигнали за възстановяване на растежа ще можем да видим в края на 2010 г. и очаквам следващата година да завърши със спад, без някакви ясни перспективи за ръст. Според мен до момента не може да се говори, че в България има финансова криза. По-скоро има рецесия в реалната икономика, която се отразява във финансовия сектор и в услугите.