Китай забрани на своите авиокомпании да плащат данък над въглеродните емисии, наложен от Европейския съюз, съобщи агенция Синхуа, като цитира ръководството на китайското гражданско въздухоплаване. С така наречения въглероден данък, наложен от 1 януари, Европейският съюз иска да задължи всички авиокомпании да купуват еквивалент на 15 процента от емисиите им на въглероден диоксид като част от мерките в борбата с глобалното затопляне. Двайсетина страни, сред които Индия, Русия, Китай и САЩ, се обявиха против въглеродния данък. В началото на януари Китай съобщи, че няма да съдейства на ЕС за въвеждане на данъка и намекна, че може да наложи ответни мерки. Разбира се, Китай няма да съдейства на Европейския съюз за въглеродните емисии, заяви един от ръководителите на китайската Асоциация на въздушния транспорт. В нея влизат повечето китайски авиокомпании, включително четирите най-големи, отбелязва Франс прес. Авиокомпаниите, които отказват да плащат въглеродния данък, могат да бъдат глобени или в краен случай да им бъде отказано правото да приземяват самолетите си в 27-те страни от ЕС. Данъкът е осем евро за тон въглероден диоксид и трябва да осигури 256 милиона евро през 2012 г. според очакванията на Европейската комисия, посочва АФП.
Междувременно германският авиопревозвач Lufthansa съобщи, че ще повиши цените на самолетните билети, за да може да компенсира разходите си за "въглероден данък", който влезе в сила от 1 януари тази година. Не се споменава обаче кога точно цените на билетите ще бъдат увеличени, но от компанията дават надежди, че това няма да се случи в близките месеци. С настъпването на новата година влязоха в сила правила, по силата на които в измерването на емисиите парникови газове, емитирани в 27-те държави - членки на Европейския съюз (плюс Великобритания), ще се добавят и емисиите, изпускани от авиотранспорта.
Досега той не бе включен в системата, но занапред всички самолетни компании ще трябва да отчитат количествата емитирани газове на база на горивото, което са използвали. Както и при другите агенти, чиито емисии се вземат предвид в изчисляването на общия обем емисии, и при авиопревозвачите ще се работи на квотен принцип. В първия етап от въвеждане на системата някои държави ще получат безплатни квоти за авиопревозвачите, които оперират там. Така например България получи 2.3 млн. безплатни квоти до 2021 година. Останалите участници също получават квоти, които обезпечават почти напълно работата им, като средно за Европа квотите покриват около 85% от необходимите разрешителни. Впоследствие безплатните квоти ще бъдат намалени, с което компаниите ще бъдат стимулирани да използват алтернативни горива или просто да оскъпят услугата си. Ако емитират повече, отколкото им е разрешено по квота, компаниите ще трябва да си набавят разрешителни от пазара. Ако пък реализират спестявания (например заради подмяна на горивото с по-екологично), тогава те могат да продадат квотите си на свободния пазар и да осребрят инвестицията си, или да реализират чиста печалба. Нововъведението няма да има незабавен ефект върху авиопревозвачите. В началото на периода те разполагат с достатъчно големи лимити и едва към края на периода евентуално ще се стигне до недостиг или излишък на квоти. Интересно е, че Европа няма да брои само парниковите газове, емитирани над нейна територия. Реализираните количества въглероден диоксид ще се броят на база дължината на полета, без значение дали самолетът излита, или каца на летище в Европейския съюз. Това обаче означава, че не само европейските авиопревозвачи ще бъдат засегнати от промяната. Нещо повече. Наказателните мерки, предвидени за онези компании, които системно надвишават лимитите си, включват не само глоба от по € 100 на тон в повече, но и забрана за дадената компания да работи на територията на Европа. Пред Wall Street Journal от международната асоциация на въздушния транспорт пресмятат, че тази промяна ще коства € 900 млн. на индустрията, а до 2020 година сумата ще набъбне до € 2.8 млрд. Това означава, че съвкупната печалба на компаниите от бранша догодина ще бъде $ 3.5 млрд., а пътниците ще получат по-високи цени на билетите. Недоволство срещу нововъведението вече изказват САЩ, Бразилия, Индия, Китай и Русия. Според тях Европа едностранно налага мярка, която на практика засяга интересите на много повече агенти. В Европейския съд дори има заведени дела срещу промяната.