- Според вас, г-н Богданов, пред кои искания за корекции в бюджета би могъл да отстъпи финансовият министър Симеон Дянков?
- Ако трябва да съм честен, до момента той вече е отстъпил твърде много. Всъщност, ние не виждаме никакви сериозни промени, които биха довели до намаляване на разходите. Първоначалните бомбастични обещания за радикални реформи, за закриване на агенции, за свиване на бюрокрация в служби, които не вършат работа, не се реализираха. Това вече е отстъпление. Не виждам никакви по-сериозни корекции в разходната част на бюджета, които да дадат увереност, че управляващите са решили наистина да реформират публичния сектор и да го направят по-ефективен.

- Но не може един министър да проведе цялостна реформа, а виждате, че има силен натиск от различни групи?
- Безспорно е, но поне в новата българска история финансовият министър е бил стожер на бюджетно благоразумие и от него се очаква да заема твърда позиция, да натиска всички останали министри да харчат по-малко. Но от стенограмите на Министерския съвет се вижда, че всеки един от министрите непрекъснато иска повече и повече за своята сфера така, както се е правело винаги досега. Правителството обеща, че ще съкращава разходите за администрация. Във всяко ведомство се говори колко бил лош Дянков, как нямало пари за кламери, а разходите за издръжка на администрацията се увеличават с 400 млн. лв., което е повече от 10%. Очевидно има някакво остро противоречие, едно се говори, а друго се прави.
Много било тежко положението на БДЖ например, а държавните субсидии за компанията нарастват през следващата година. Махайки едни 140 млн. лв. помощи за тютюнопроизводителите, другите ще получават повече субсидии. Всичко това не би трябвало да се прави от едно дясно реформаторско правителство, което освен всичко друго, трябва да се бори с последици от икономическа криза.

- Как ще коментирате доста обсъжданата през последните дни тема за прехвърляне на пари от частните пенсионни фондове за управление в НОИ?
- Това е капитулация на правителството пред синдикатите. Кабинетът трябваше да се опита да реши някои съществени проблеми в пенсионната система. Има два начина за реакция. Първият е да се промени пенсионният модел и да се сложи по-голяма тежест на капиталовото натрупване. Всички да спестяват в лична сметка в капиталонатрупващ фонд, което ще реши проблема за следващите 50 дори 100 години. Другият път е, дори да остане сегашният модел, да се премахнат причините, които създават дефицит – това са многото възможности за ранно пенсиониране, по-ниската пенсионна възраст за определени професии и т. н. Под натиска на синдикатите не беше направено нито едно от тези две неща. Правителството влезе в капана им и взе да се занимава с парите на частните фондове. Но проблемът не е на частните фондове, на съвсем други места е. Между другото в самия модел, който стартира през 2006 г., беше заложено да се извършват постепенни промени. Но всяко правителство ги отлагаше, явно и сегашното ще направи същото.

- Но висши учебни заведения вече обявиха, че заради липса на пари, ще се наложи да затворят временно през зимата. Това малка причина ли е да се търсят повече средства за образованието?
- Спомняте си какво се случи със средното образование и делегираните бюджети. Тогава всички протестираха, но в крайна сметка на базата на някакви правила директорите получиха едни определени пари. Да сте чули от три години да има учителски протести? Няма, защото системата проработи, бюджетът се връзва. Управлява се добре, защото във всяко училище знаят, че парите са само за тях, но трябва да ги управляват добре. Във висшето образование обаче е друго, там са на ниво преди учителската стачка. Част от мениджърите на ВУЗ-овете продължават да смятат, че с протести могат да искат повече от правителството, без да се замислят как да управляват по-ефективно това, което получават. Как може частният бизнес да оцелява при 30 – 40% намаление на приходите?! Защо университетите не могат да направят нищо, за да се реформират при свиване на субсидията?

- Възможно ли е правителството да оттегли проектобюджета, да го преработи и да внесе един или дори два варианта?
- Абсурдно е подобно нещо. Това би означавало отказ от политическа отговорност, отказ от управление. Правителството излиза с някаква платформа, представя аргументите си и я защитава. Разбира се, винаги в последния момент са се правили някакви промени в съществуващия документ.


Интервютo взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.