- Г-н Хърсев, какво смятате за идеите на правителството за пенсионната реформа? Чуха се мнения за национализация...
- За съжаление не са ясни предпоставките за прехвърляне на активите на ППФ към НОИ. От тази гледна точка е трудно да се прецени дали се налага национализацията, как ще се осъществи и дали ще се стигне до конфискация. Дотук няма съмнение, че когато става въпрос за изземването на средства от частни пенсионни дружества и прехвърлянето им към държавния институт, говорим за национализация. Втората характерна черта на подобна мярка е намерението за рекомунизация на тази част от осигурителната система. В света има различни системи на потребление. Типичната за пазарната икономика, за демокрацията, е индивидуалната система – всеки си продава труда на пазара, получава заплата, от нея потребява...Другата е комунистическата – там всички работят, пъха се в един общ казан на потребление и накрая на всеки се сипва по равно. Идва от „common”, на английски „общо“.
Такива системи съществуват и в пазарни икономики – типичен случай е системата за здравно осигуряване в САЩ. В Израел пък са популярни т.нар. кибуци или тип кооперации. Комунистическо или „общо“ е потреблението в манастирите. Не бива да се разглежда „комунизмът“ само като етикет, той си има стойността на термин в икономиката. Пенсионната реформа от края на 90-те у нас бе насочена към приватизация – т.е. от комунистическа система към капиталово натрупване и директна връзка между вноски и пенсии – там потреблението е индивидуално. Сега от приватизация се връщаме към рекомунизация.

- Имаме ли нужда от национализация?
- Имаме нужда от национализация, ако се окаже, че пенсионните фондове не са в състояние да покрият задълженията си. Тогава държавата се намесва – класически пример във финансите е национализацията на пенсионните фондове на Максуел във Великобритания. Национализирани бяха Citigroup в САЩ, американската застрахователна група AIG, в Ирландия - Anglo Irish Bank, в Германия – Commerzbank, в Шотландия - Bank of Scotland... Ако у нас се стигне до подобна мярка, изниква въпросът как да се извърши. В повечето страни по света това се случва доброволно – самите акционери кандидатстват и с радост са съгласни държавата да ги спаси от пълен крах. Но най-важното е национализацията да става с ясен договор...Оттук нататък очаквам да бъдат представени категорични сметки дали изобщо се налага тя и на кого. Не трябва да се слагат всички ППФ под общ знаменател. Може и да се даде възможност самите клиенти да избират дали и къде да останат парите им.

- Как стоят нещата в банковата система?
- Слава Богу, ситуацията в банковата система е стабилна. Печалбите през последните години на кризата значително надвишават евентуалните загуби, кредитите са добре провизирани.

- Но виждаме продължаващ ръст на лошите кредити...
- Този ръст е всъщност оптимистична тенденция, но за човек, който разбира от банково дело. Самият факт, че се увеличава процентът на преструктурирани или необслужвани в срок кредити, означава, че трезорите не ги изписват като чиста загуба. А те имат провизиите да ги изпишат и ще го направят, когато ги сметнат за безнадеждни. Т.е. банките имат надежда, че кредитополучателят ще възстанови дейността си и ще започне да обслужва вноските си в срок. Обратно, ако банката не вярва, че клиентът ще плаща, ще премине към ликвидация, изписва кредита, наема съдия-изпълнител и тръгва да продава обезпечението. И когато финансовите институции започнат да ги изписват, лошите кредити ще намалеят. Самият факт, че се увеличават, означава, че трезорите изчакват търпеливо възстановяването на капиталовите потоци на клиентите си.
Обратното движение – от нередовен към редовен, е минимално - дори когато кредитът започне да се обслужва редовно, ще си остане категоризиран като преструктуриран. Едва когато заемът е погасен, ще мине в другата графа. Основният проблем при криза е, че когато „лошите“ кредити започнат да стават проблем, банките отиват към ликвидация – тогава броят им спира да се увеличава, но загубите растат. В момента трезорите у нас остават нетно на печалба и изчакват.

- Кредитирането кога ще тръгне с някакъв устойчив ръст?
- През цялото време на кризата не можем да говорим за спиране на кредитирането, тъй като общият обем на отпуснатите средства не е намалявал драстично. Банките с най-голямо удоволствие биха кредитирали, те от това печелят. Когато се възстанови икономиката, когато се възстанови отделната фирма – тогава се възстановява и нейната кредитоспособност. Ситуацията не е: трезорите „стискат“ парите и не искат да ги дават – просто ако дейността на фирмата не издържа на пазара - естествено, че няма да получи банкови средства.

- Усеща ли се вече възстановяването в реалната икономика?
- НСИ отчете излизане от рецесията, но не и край на кризата – т.е. връщане на предкризисните нива. И скоро няма да ги достигнем. Аз предполагам, че ще преминем през няколкогодишен период на депресия. Според министъра на финансите Симеон Дянков, който е най-популярният по света български икономист и добре подготвен специалист, ще я избегнем. Това може да се случи само ако вземем много гъвкави и бързи мерки за стимулиране на икономиката. Дано да излезе прав колегата Дянков. За съжаление аз съм по-голям песимист. Засега не виждам обаче държавата да взима някакви сериозни мерки за икономическо стимулиране – най-вече нормализиране на разплащанията, запазване на благоприятната данъчна система, намаляване на бюрократичните и административните тежести върху бизнеса.

- При сценарий на депресия, няма ли да се наложат външни заеми?
- Не би трябвало, тъй като като членове на ЕС имаме ангажименти – а те са да си поддържаме бюджетния дефицит под 3% от БВП. Ако го задържим на подобно ниво, няма да се налагат заеми. А според мен дефицитът може да е на 0 и дори да генерираме леки излишъци. Това означава да се „прострем според чергата си“ и да харчим толкова, колкото печелим, и да се намалят разходите на държавата. Когато на обикновения човек му свият заплатата, той просто ограничава потреблението. Същото нещо трябва да направи и държавата: когато икономиката върви надолу и данъчните приходи намаляват, се налага рязане на разходи. А не да се взимат пари от обикновения човек или фирмата, които също са в затруднено положение, за да се издържат „свещените крави“.

- Кои са „свещените крави“?
- Например полицията. Спокойно можем да не бъдем на първо място в света по брой полицаи на глава от населението. Това шампионско място можем да си го спестим и да паднем с десетина места до нивото в Германия или Унгария. Освен това да се посегне на комунистическите дупки, които просто гълтат пари без видим резултат - здравеопазване, пенсионна система. Категорично съм за повишаване на пенсионната възраст – ще работим по-дълго, след като сме се докарали дотам, че на един работещ да има двама безработни, плюс да се издържа държавен чиновник и полицай....Не може един работещ да издържа четирима души – никъде в света подобна формула не е била успешна. Значи намаляваме чиновниците, намаляваме агенциите, намаляваме полицаите, влизаме в здравеопазването, ликвидираме всякакви грандомански проекти... Да, може да се наложи да посегнем и на „свещената крава“, наречена БДЖ и железопътна инфраструктура. В съвременния свят нашите железници са неконкурентоспособни. Трябва да стигнем там, където някои държави вече са. В Ирландия вече нарязаха релсите. У нас са необходими максимум 5 основни жп линии. Няма как да изливаме 1 млрд. лв. всяка година в тази работа – излишен лукс.


Интервюто взе Диана Йосифова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.