Маркус Репник е постоянен представител на Световната банка в България. Официалният му мандат стартира от 1 септември тази година, като той зае мястото на доскорошния представител на институцията у нас Флориан Фихтъл. Преди да постъпи в България, Репник е заемал тази длъжност в Македония. Кариерата му в Световната банка стартира преди около 10 години като директор на институцията в Камерун и е заемал различни високи позиции в организацията.

---

- Г-н Репник, вие сте постоянен представител на Световната банка в България от скоро. Какви са първите ви впечатления от страната? Как виждате условията за правене на бизнес у нас и икономическото развитие в една нелека година?
- Преместих се със семейството си в България през лятото и вече познавам добре страната. Аз съм бил тук няколко пъти и преди и смятам, че това е една прекрасна и вълнуваща държава. Семейството ми и аз сме много радостни, че имаме възможност да бъдем в България. От гледна точна на професионалното ми развитие съм горд, че мога да представлявам Световната банка точно в България – страна - членка на ЕС. С дейността си тук ще се постарая да съдействам на правителството, привличайки най-добрите знания и практики от опита на Световната банка, за да може страната по-добре да се интегрира в ЕС, особено в тези трудни години. Напълно съм наясно, че 2009 г. и 2010 г. бяха много трудни не само за България, а и в икономически план за всички държави в региона. Въпреки това вече виждаме, че страната започва да излиза от кризата и се очаква бъдещ икономически растеж както до края на тази година, така и през следващите години. Разбира се, икономическият ръст не бива да се приема като някаква даденост, защото все още глобалната среда е доста нестабилна. Освен това правителството ще трябва да положи много усилия, за да се запази общата макроикономическа стабилност. В същото време трябва да се засили конкурентоспособността.

- На кои сектори българското правителство трябва да обърне повече внимание? Какви са най-големите икономически рискове пред България?
- Има два основни сектора, които са от основна важност за развитието на България, и това са инфраструктурата и човешките умения. Ако погледнем показателите от изследване на Световния икономически форум, ще видим, че България се намира на 120-о място от 138 държави от гледна точка на качеството на инфраструктурата. Затова страната очевидно трябва да навакса изоставането си и по-конкретно в пътищата, железопътната инфраструктура и водния сектор. Освен това трябва да се създадат умения на работната сила в страната, защото понастоящем България е с най-ниското ниво на производителност на труда в ЕС. Поради тази причина има остра нужда от повишаване на уменията на работещите, и то конкретно в отраслите, важни за износа, и в тези с висока добавена стойност. Така че трябва да се обърне внимание на инфраструктурата и уменията, но въпросът, който стои е – ако заложим на тези два сектора, какъв растеж се опитваме да осигурим. И моето предложение е – зелен растеж. Ето какво имам предвид. В момента България има най-ниския доход на глава от населението, а в същото време има най-високата енергоемкост в целия ЕС. А високата енергоемкост води до много високи нива на емесии на въглероден двуокис за производство на единица от БВП. Ще ви дам един пример, който сравнява България с Швеция. И двете държави имат горе-долу едно и също ниво на въглеродни емисии на глава от населението. Но при едни и същи нива Швеция произвежда 8 пъти по-висок БВП на глава от населението.

- Какви конкретни мерки могат да се предприемат в тази насока?
- Най-логичната мярка е инвестирането в енергийна ефективност. Според Международната енергийна агенция всеки 1 долар, инвестиран в енергийна ефективност, води до възвръщаемост от 2 долара, спестени от производство на енергия. Инвестициите в енергийна ефективност не са просто нещо хубаво, което страната би трябвало да има, в тях има здрава икономическа логика. Това е и разликата между растежа въобще и зеления растеж, а именно енергийна ефективност, намаляване на емисиите и в резултат устойчиво развитие. А това е и концепцията за устойчиво развитие, записана в стратегията Европа 2020 г. Най-голям риск ще бъде поет, ако реформите, които трябва да ускорят конкурентоспособността, се забавят. Сега е много важно страната да навакса изоставането от другите европейски страни.

- През лятото министър-председателят Бойко Борисов и президентът на Световната банка Робърт Зелик подписаха Меморандум за разбирателство за активизиране на сътрудничеството за развитие на инфраструктурата в България, включително за ускоряване на инвестициите и за поддръжката на пътната и железопътната инфраструктура. В какво точно се състои помощта, която ни оказват експертите на банката у нас? Кога да очакваме резултати от това партньорство?
- Както казах по-рано, качеството на инфраструктурата в страната е на 120-о място от 138 държави и точно за това правителството съвсем правилно се фокусира в инфраструктурата и инвестициите в нея. Разбира се, един от най-важните източници на финансиране на този сектор са европейските фондове. Това е и вторият приоритет на управляващите, които имат намерение да увеличат значително усвояването на евро средствата. Правителството се обърна към Световната банка, Европейската комисия и други международни финансови институции с въпрос как могат да помогнат на страната да подобри усвояването на европейските фондове по линията на инфраструктурните проекти. Това е и пряко свързано с ролята на Световната банка в страната и смятаме, че заедно с другите международни финансови институции можем да изиграем определена роля.

- Каква е стойността на средствата, които Световната банка ще осигури?
- В момента размерът на финансирането от Световната банка е около 350 млн. долара и ако ги сравните с милиардите, които са на разположение от европейското финансиране, ще разберете, че размерът на нашите средства не е голям. Затова виждаме нашата роля като институция, предоставяща ограничено и допълващо финансиране, с основен фокус подпомагане на правителството да усвои повече средства от ЕС. Разбира се, ние ще работим в тясно сътрудничество с европейските ни партньори от ЕВБР, ЕИБ и „Джаспърс“.

- Експертите по какъв начин ще подпомагат усвояването на евросредствата?
- В момента провеждаме дискусия с правителството относно секторите, в които можем да си сътрудничим. Засега разговорите се водят за сътрудничество в пътния, железопътния и водния сектор. Обсъжда се и под каква форма да бъде помощта, но смятаме, че можем да осигурим добавена стойност в три конкретни насоки. Първото ниво е разработването на цялостна стратегия, на секторни анализи и не на последно място на приоритети. На второ място е засилването на капацитета на институциите в подбраните сектори. Трето, осигуряване на помощ по време на изпълнението на проектите. Но отново искам да поясня, че това все още са дискусии и не са крайни решения. Това, което трябва да подчертая, е силният и ясен ангажимент от страна на правителството да засили усвояването, прилагането и управлението на европейските фондове. Световната банка съвместно с другите международни партньори сме готови и стоим на stand by да помогнем на правителството в тези му усилия.

- Изследване на Световната банка отчита, че процедурите по фалит у нас се проточват твърде дълго, като през това време активите се амортизират значително. Какви усилия трябва да се положат, за да се облекчи този процес?
- Според ежегодния доклад Doing Business на Световната банка България е на 51-во място от 183 държави по условия за правене на бизнес – едно много добро класиране. Въпреки това, ако сравним страната с другите членки на ЕС, установяваме, че те имат доста по-добър рейтинг. Това означава, че има възможност за подобряване на средата, включително и по показателя за затваряне на дейност. Това беше споменато и в последния доклад Doing Business от началото на ноември, според който по показателя за приключване на дейност България е на 83-то място. Закриването на един бизнес тук все още отнема много време и много средства. В контекста на икономическата криза и най-вече на излизането от нея, стартирането на бизнес трябва да бъде много бързо като процедура, а тук България се представя много добре. Но също толкова важно е и закриването да става бързо.

- Какви са очакванията ви за развитието на икономиката през следващите 5 години?
- Миналото ни научи вече, че бъдещето на практика не може да бъде предсказано. Въпреки това всичките предвиждания на институциите, включително и на Световната банка, са за увеличаване на икономическия растеж през идните години, но не на нивата от преди кризата. Както вече казах, растежът не може вече да се възприема като даденост, а ще се наложи да се продължават стабилните макроикономически политики. Пак ще подчертая, че за България е много важно да засили конкурентоспособността си и да засили зеления си растеж. Това съвпада и с целите на Европа.

- На 6 декември е Празникът на банкера у нас. Как оценявате 2010 г. за българските банки?
- Определено българският банков сектор показа много високо ниво на издръжливост по време на кризата. Разбира се, не можем да отречем, че той остана незасегнат и като отражение виждаме продължаващото увеличаване на необслужваните заеми. Сега, когато България започва отново да се движи в посока на икономически растеж, нивата на новоотпуснатите заеми ще започнат да се покачват, въпреки че този процес ще отнеме известно време.


Интервюто взе Людмила Куюмджиева