Информационната агенция “Блумбърг” е завела дело срещу Европейската централна банка (ЕЦБ), с което се опитва да накара финансовата институция да оповести документи, показващи как Гърция е използвала деривативни инструменти, за да скрие фискалния си дефицит, и е спомогнала за началото на дълговата криза в еврозоната, предаде агенцията. От “Блумбърг” настояват Съдът на ЕС в Люксембург да отмени решение на ЕЦБ да не разкрива два вътрешни документа, изготвени от шестчленния изпълнителен съвет на централната банка през тази година. Документите показват как Гърция е използвала суапове, за да скрие задълженията си, според информация на “Блумбърг”.
"Информацията, която се съдържа в двата документа, ще се отрази на общественото доверие по отношение на ефективното провеждането икономическа политика", пише президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише в свое писмо от 21 октомври, с което отказва молбата на “Блумбърг” да им бъдат предоставени документите. Оповестяването на съдържанието им "крие, при настоящата много уязвима пазарна среда, значителен риск от увеличаване на волатилността и нестабилността", аргументира се Трише.
От агенцията уточняват, че шефът на ЕЦБ е обявил документите за конфиденциални, след като ЕС и МВФ договориха с Гърция спасителен план за страната на стойност 110 млрд. долара. Документите трябва да бъдат разсекретени, за да се гарантира, че никое правителство няма отново да използва деривативни инструменти по подобен начин. Друга цел е да се покаже как европейските власти са реагирали на информацията, с която са разполагали, преди гръцката измама да стане явна, се казва в мотивите на заведения иск.
ЕС зависи от открития и прозрачен подход на страните членки по отношение на техните дългови нива, се казва в съдебните документи. "Ако в миналото Гърция не е спазвала подобен подход, то в интерес на обществото е информацията, свързана с това, да бъде оповестявана."
От ЕЦБ засега отказват коментар. От гръцкото правителство първоначално не са обявили тези суапове, които са имали за цел да помогнат на страната да спази правилата за дефицита и задълженията си, които е приела при влизането си в еврозоната през 2001 г., смятат от агенцията. Миналия месец от Евростат обявиха, че суаповете са добавили 5,3 млрд. евро към задълженията на страната, без да дадат повече подробности. От ЕЦБ за първи път са забелязали "суапови операции при необичайни условия" през април 2009 г., седем месеца преди разразяването на гръцката криза.
"Напълно неясно е какво и дали изобщо са направили нещо от ЕЦБ по това време, за да проучат по-нататък въпроса", се казва в съдебните документи по делото, заведено от “Блумбърг”.