Людмила Куюмджиева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Интернет измамниците се опитват да подлъгват потребителите в онлайн пространството чрез фалшиви електронни съобщения, използвайки имената на големи банки, сочи справка на “Класа”. Често срещани са предложения за отпускане на големи заеми срещу ниски лихви, като потребителят е препратен към линкове на уебсайтове, в които да въведе конфиденциална информация като потребителско име и парола за достъп до интернет банкиране или данни за банкова карта като номер на карта, PIN код и други.
За подобен опит за измама съобщиха в началото на годината от Банка ДСК. Финансовата институция предупреди своите клиенти, че няма практика да изпраща на своите клиенти подобни съобщения. Този вид измама се нарича «фишинг». Подобни опити преди време е имало и с други банки в страната. От УниКредит Булбанк също потвърдиха, че екипът им за сигурност предварително предупреждава за опасности. Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация “Активни потребители”, коментира, че този тип измами не са нова практика и най-често се прави копие на оригиналния сайт на някоя банка и се изпраща на потребителите. Такива сайтове се регистрират на адрес, близък до името на оригиналния, и се събират суми 2-3 седмици. Хората трябва да внимават, когато получават непоискани съобщения, обясни той. Обикновено такива схеми не се развиват в рамките на една държава, а са интернационални. Минават през няколко страни, а сървърът се хоства в Африка. Николов обясни, че най-опасният вариант е компютърът да бъде заразен с вирус, който започва да пуска съобщения и реклами или дори да управлява машината от разстояние и по този начин да ви открадне информацията. Ако потребител стане жертва на подобна схема, трябва да сигнализира полицията и прокуратурата, за да бъде започнато следствие, обясни той. Но обикновено това са схеми, които се развиват в няколко държави и може да се наложи да се водят дела в другия край на света.
Чрез позната “фишинг” схема се бомбардират милиони потребители с писмо, в което ги приканват да влязат в страницата на банката и да си въведат личните данни. Това коментира пред “Класа” Явор Колев, началник на отдел "Компютърни престъпления" към ГДБОП. От началото на кризата подобни практики не са се увеличили. Подобен род схеми имат устойчиво развитие в световен мащаб и колкото повече се увеличават интернет услугите във финансите, толкова повече ще има подобни измами. По думите му потребителите не трябва да публикуват лични и финансови данни на непознати страници, както и не трябва да прехвърлят подобна информация от електронни съобщения на други адреси. В доклад на компанията за интернет навигация и сигурност OpenDNS се посочва, че най-често фалшифицираните сайтове на световно ниво през изминалата година са били на компанията за онлайн парични преводи PayPal, на социалната мрежа Facebook и на финансовата институция HSBC.