През 2010 г. средният годишен доход общо на лице от домакинство е 3812 лв., което е с
1,4% по-малко спрямо 2009 г., показаха данни на НСИ. Основната част – 95,7%, е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от предприемачество и продажба на имущество. Останалата част – 4,3%, се дължи на заеми, кредити и спестявания. Основен източник за доходите остава работната заплата - тя формира 50,9% от общия доход на домакинствата, като доходът от възнаграждение се е понижил с 3,8%.
За сметка на това през миналата година все по-голямо значение са имали пенсиите като източник на средства. Една трета (34,2%) от общите постъпления на лице в домакинството са генерирани именно от социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца,
социални помощи, стипендии и обезщетение при безработица и др.). През 2009 г. делът им е бил 30,8%. Освен това и през миналата година продължава тенденцията за намаление на доходите от домашното стопанство. Преди осем години подобни дейности са носели една пета от приходите, през 2005 г. - 13,4%, а през миналата година едва 2 на сто.
Разходите също са намалели, отчете НСИ. За 2010 г. българските домакинства са изразходвали 3278 лв. средно на лице, което е с 1,7% по-малко от 2009 година. На практика това означава, че за година, като се сметнат доходите и разходите, на българина са му оставали 634 лв. На ден сме разполагали с малко над 10 лв., от които 8,9 лв. са били дневните разходи. Основната част от харчовете в портфейла на българина (85 - 86%) традиционно са насочени за задоволяване на потребностите, а 3,8% - за плащане на данъци.
През 2010 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход се повишава до 37,2%. НСИ изчислява, че българинът е харчил 93 лева средно през 2010 г. за облекло и обувки – по-малко от плащаните на държавата данъци от 124 лв. средно на човек. Леко намалява делът на разходите за жилища, вода, електроенергия и горива - от 14,5% през 2009 г. на 14,3%. Разходите за здравеопазване и съобщения се увеличават с по 0,2%. Парите, давани за транспорт, както и за свободно време, култура, образование, запазват нивото си отпреди две години. За сметка на това алкохолните напитки и тютюневите изделия са ни излизали по-скъпо – разходите за тях са се увеличили с 4-5%. Може би това е една от причините през миналата година да свием потреблението им. Ако през 2009 г. българинът е изпушвал средно по 778 броя цигари, то миналата година се е ограничил до 591 броя. Статистиката отчита и по-малка консумация на алкохол – от 25,5 литра през 2009 г. на 23,6 литра на лице от домакинство през 2010 година. Увеличила се е консумацията на хляб и тестени изделия с 2,1 кг до 108,0 кг средно на лице. Продължава тенденцията за повишаване на консумацията на месо, риба и зеленчуци, сочат още данните. През 2010 г. българинът е потребявал средно по 32 кг месо годишно в сравнение с 30,7 кг през 2009 година. Консумацията на зеленчуци през 2010 г. е 69,1 кг средно на лице при 68,4 кг през 2009 г.