Всеки пети кредит, отпуснат от банките в страната, е необслужван в срок или преструктуриран в края на април, сочат данни на БНБ. Проблемните заеми в системата у нас вече са над 7.73 млрд. лв., или близо 20 на сто от всички отпуснати средства без овърдрафтите. Само за месец покачването е минимално - 140 млн. лв., но ако се върнем година назад, се вижда, че лошите кредити са скочили с 2.43 млрд. лв. Експертите от БНБ пък обявяват на всяко тримесечие само дела на необслужваните заеми над 90 дни, които в края на март достигат рекордните 12.93 на сто.
Най-сериозни проблеми при обслужването в срок на отпуснатите средства продължават да изпитват компаниите. След два месеца на успокоение необслужваните заеми на фирмите отново скочиха с нови 113 млн. лв. в края на април. Така плахите сигнали за възстановяване от февруари и март не успяха да се превърнат в тенденция и обемът на лошите заеми за бизнесa достига до 4.68 млрд. лв., или с 1.73 млрд. повече спрямо година по-рано. По този начин 20.5% от фирмените кредити са класифицирани като проблемни – в това число необслужвани експозиции, загуба и преструктурирани. Общо отпуснатите фирмени заеми пък са на стойност 22.862 млрд. лв., а отпуснатият овърдрафт възлиза на близо 9 млрд. лв.
Проблемните и преструктурираните заеми за домакинства и граждани също се покачват до 1.35 млрд. лв. и достигат 18% от целия обем.
Въпреки че ръстът на проблемните ипотеки продължава, той се е забавил значително и в рамките на април е само 5 млн. лв. до 1.487 млрд. лв.
Като положителна тенденция може да се отчете лекият ръст на банковия портфейл от кредити и овърдрафти през април. Според данните на БНБ той е 0,42% на месечна база до рекордните 50,79 млрд. лв. Кредитирането за фирмите се е увеличило с 223 млн. лв. за април и в края на месеца достигат 31.88 млрд. лв. Потребителските заеми достигат 7.54 млрд., а жилищните до 8.7 млрд. лв.
От друга страна, населението и бизнесът продължават да спестяват все повече. Така в края на април домакинствата са оставили на влог 28.04 млрд. лв., или с близо 12 на сто повече спрямо година по-рано. Бизнесът пък е заделил „бели пари за черни дни“ за 12.54 млрд. лв., което е ръст от 6 на сто за година. Интересен факт е, че спестовността на населението продължава да е висока, въпреки че банковите депозити от няколко месеца насам намаляват доходността си заради понижението на лихвите. Според последните данни на централната банка средната лихва по целия портфейл от левови депозити на домакинствата към март е 4,7 на сто при 5,6 на сто година по-рано, предаде БТА.
Нещо повече - припомняме, че заради поскъпването на храните и бензина през март годишната инфлация се ускори до 5,6%, което на практика е над средната лихва по депозитите. За април тя се успокои до 4,6 на сто. Анализаторите отчитат още, че инвестиралите в долари са загубили 4.4 на сто от парите си от началото на годината, защото американската валута се е понижила спрямо лева от 1.4536 лв. до 1.3901 лв. към 23 май. Заложилите на швейцарския франк са запазили книжната стойност на парите си, но не са преборили с инфлацията, коментират валутни дилъри, цитирани от БТА.