През май в САЩ са създадени едва 54 хил. нови работни места – данни, които потвърждават, че възстановяването на най-голямата икономика в света е в застой, съобщи „Файненшъл таймс“. Това е и най-ниската стойност на показателя от септември 2010 година. Данните ще засилят и страха от „двойна рецесия“, въпреки че е по-вероятно икономиката да продължи да нараства, но с анемичен темп, посочва изданието. Статистиката отчита, че през изминалия месец новите работни места са далеч по-малко от прогнозираните 165 хил. и са под средномесечния ръст за 2011 г. от 182 хил. Създаването на нови работни места беше слабо в почти всички сектори на икономиката и говори за общо забавяне на растежа, което може да застраши преизбирането на президента Барак Обама на изборите следващата година, посочва ФТ. Фундаментално това просто показва, че икономиката няма способността да запази инерцията на растежа, коментира Стивън Ричиуто, главен икономист на Mizuho Securities в Ню Йорк.
Ако имаме подобни данни и следващия месец, тогава наистина всички много ще се притеснят, казва Дейвид Семенс, икономист на Standard Chartered в Лондон. Част от спада може би отразява нарушаването на доставките, причинено от цунамито в Япония през март. Въпреки това по-реалистично обяснение e нарастването на цените на петрола и храните и вредата от тези тенденции върху потреблението и бизнес климата, уточняват от ФТ.
Заетостта в частния сектор е нараснала с 83 хил. души. В държавния сектор обаче поради бюджетните ограничения са били освободени 29 хил. служители. Секторът на услугите отчита най-висок ръст на заетостта през май с 80 хил. нови работни места.
Междувременно „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че големите американски финансови институции може да бъдат принудени рязко да увеличат капиталовите си резерви като част от план на Федералния резерв за превенция от бъдещи финансови кризи. Гуверньорът на Фед Даниел Таруло е посочил, че институциите ще трябва да заделят не 8, а 14% от активите си, което е двойно повече от приетите 7% през миналата година в Базел, Швейцария. Международните експерти са съгласни, че се налагат по-силни капиталови буфери, за да се преодоляват бъдещи шокове на пазара, но общ консенсус колко точно да бъдат те, все още няма. Според последните приети правила финансовите институции ще трябва да заделят капиталови резерви от 7% до 2019 г. при едва 2% в момента.