Всеки 10-и потребител, който иска ипотечен заем, има лошо кредитно досие, сочат данни на “КредитЦентър”. Има нередовни клиенти с проблеми в обслужванията най-често на потребителски заеми и кредитни карти, на които им се отказва ново финансиране, коментира пред „Класа“ Тихомир Тошев, изпълнителен директор на компанията. Налице са и случаи, в които хората са изтеглили потребителски заеми с малки вноски от 60-70 лв., но не са имали възможност 1-2 месеца да плащат и са решили да се издължат накуп след даден период. Тогава те автоматично влизат в Централния кредитен регистър, защото са забавили плащането с над 30 дни и тяхната кредитна история вече е под наблюдение, обясни той.
При кредитните карти много често хората не са разбрали достатъчно добре какви са условията за минимални вноски, които трябва да внасят всеки месец. Някои клиенти дори не подозират, че кредитната им история е лоша, посочи Тошев, но все пак направи оптимистичната прогноза, че очаква броят на хората с лоши кредитни досиета да продължи да се увеличава, тъй като все повече се говори за тези проблеми и клиентите вече знаят, какви могат да бъдат последиците.
Припомняме, че преди дни Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк, коментира в интервю за “Класа”, че пикът на лошите кредити се очаква към края на третото тримесечие на тази година. По думите й лошите заеми продължават да растат, но това е очаквано от банковата общност.
Последните данни на БНБ пък сочат, че всеки пети кредит, отпуснат от банките в страната, е необслужван в срок или преструктуриран в края на април. Проблемните заеми в системата у нас вече са над 7.73 млрд. лв., или близо 20 на сто от всички отпуснати средства без овърдрафтите.
Въпреки че лошите заеми растат, от “КредитЦентър” добавят, че през май тенденцията от последните месеци за стабилизиране на пазара на ипотечни кредити се запазва. Експертите отчитат, че вече са се появили нови оферти за заеми с фиксирани лихви за определен период. Въпреки че повечето такива предложения са само за първата година, на пазара има продукти с фиксирана лихва за 7 и 10 години, каквито у нас досега не е имало. Фиксираните лихви за ипотеките за първата година се движат най-често в границите от 5.25% до 6.25%, а за по-дълги периоди – от 6.35% до 7.20%, сочат данните на дружеството. Освен това все по-често банките отпускат кредити за 70 до 90% от стойността на имота.
Наблюденията на консултантите сочат нарастване на размера на изтеглените кредити през май в три от четирите най-големи града на страната, които са определящи за облика на ипотечния пазар – София, Пловдив и Бургас. Това се дължи и на увеличения процент на финансиране на сделките, отчитат експертите.
Средният размер на изтеглените средства е бил 36 860 евро, което е минимален спад спрямо април. Най-активни остават хората във възраст между 26 г. и 35 г., които през месец май са 47,3% от всички кредитополучатели. След тях се нареждат тези от 36 г. до 45 г. (34,1%). Масовата част от потребителите (42,4%) теглят ипотечни кредити за срок от 16 до 20 години, но този процент намалява спрямо отчетените през април 43,8%. За сметка на това нарастват дяловете на кредитите, които ще бъдат изплащани за период от 21 до 25 години, както и на тези със срок на погасяване от 26 до 30 години. През месец май те са съответно 26,3% и 17,8% спрямо 23,1% и 16,2% за предходния месец.