Емитирането на общи еврооблигации за страните в еврозоната е най-доброто решение, за да се постигне стабилност на пазарите. Това сочи изследване на Европейската комисия, цитирано от „Файненшъл таймс“. Според резултатите именно подобни книжа ще успеят да подкрепят финансирането на закъсали държави и ще създадат огромен пазар на ДЦК, който да конкурира американския. Все пак подобен инструмент ще изисква сериозни промени в договорите на ЕС, уточняват експертите от Брюксел.
Сред противниците на идеята обаче е Германия. Тя ще се наложи да плаща по-високи лихви по дълга си, ако се въведат еврооблигациите. “Канцлерът и федералното правителство споделят мнението на много други, че еврооблигациите не са универсален лек за кризата”, заяви говорителят на Ангела Меркел Щефен Зайберт, цитиран от АФП. „Никоя от мерките, които се коментират в момента публично и които включват еврооблигациите, няма да донесе решение, ако бъде незабавно въведена”, уточни той.
Говорителят призова за „бързи, последователни, открити и прозрачни мерки в страните членки, за да се стабилизират страните с финансови проблеми, както и да бъдат направени конкурентоспособни. Друг мотив срещу единните дългови книжа за валутния съюз е фактът, че те ще „разглезят“ непослушните във фискално отношение страни. Те няма да имат стимул да се реформират, при положение че ще бъде гарантирано рефинансирането на техните задължения независимо от състоянието на националните им финанси.
Въпреки това висши служители на ЕС вярват, че страните от еврозоната, които имат най-ефективни икономики, включително Германия, могат да бъдат убедени, ако схемата включва строги правила относно държавните разходи, а в доклада на ЕК има предложения за значително разширяване на правомощията на Брюксел относно националните бюджети.
Очаква се в сряда председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да представи план за засилване на надзора на ЕС върху националните бюджети, допълва "Файненшъл таймс".
Според милиардера Джордж Сорос ЕЦБ трябва да се намеси решително в борбата с дълговата криза и да бъде оставена да действа като банка от последна инстанция. Според него така на практика ЕЦБ ще предостави неограничена ликвидност, а спасителният фонд EFSF ще гарантира платежоспособността на трезора.