16 часа не бяха достатъчни на финансовите министри на държавите от Европейския съюз (ЕС) да стигнат до консенсус за затягане на банковата регулация и най-вече какъв да бъде минимално изискуемият капитал на трезорите. Според изискванията на „Базел ІІІ“ финансовите институции трябва да увеличат капитала си от 2% от размера на рисковите им активи на 7% до 2019 г. В по-добри времена финансовите институции ще трябва да отделят още 2,5% за капиталови буфери. Според директивата за капиталови изисквания, предложена от ЕК, която цели да внедри „Базел III” в европейското законодателство, трезорите трябва да поддържат 8% капитал спрямо рисковите активи, като се дава възможност на някои отделни страни членки да увеличат този праг на 11%.
Няколко страни в ЕС обаче настояват да могат да защитават конкурентоспособността си и да прилагат свои правила. Великобритания например иска важните търговски банки да поддържат поне 10% плюс още 7 до 10 на сто, с които да се посрещнат евентуални загуби. Шведският финансов министър Андерс Борг настоява прага за най-важните финансови институции в неговата страна да е с 5 пр. п. Надежди обаче за сближаване на позициите породи присъствието на английския финансов министър Джордж Озборн, който първоначално нямаше планове да ходи на срещата. Лондон е най-големият финансов център на Европа, а английският финансов сектор е сред най-големите като дял от националната икономика. Освен това дългът на страната, която спаси 3 важни банки, е набъбнал двойно от 2007 г. насам. Това обяснява и желанието на Великобритания да поддържа контрола и ограничи рисковете за данъкоплатците от нова финансова криза.
На противоположна позиция е Франция, подкрепена от Еврокомисията. Опасенията на Париж и Брюксел са, че повишаването на изискванията може да доведе до намаляване на кредитирането на чуждестранните филиали на банките, което може да засегне тежко дребния бизнес. Датското председателство излезе с компромисно предложение, което предвижда националните регулатори да имат възможност да изискват допълнителен 3-процентов капиталов буфер. Ако се стигне до компромисен вариант обаче, ще се изисква одобрението на Европейския съвет за системен риск, председателстван от Марио Драги, а не на Европейската комисия. Очаква се до сделка да се стигне на следващата среща на ЕКОФИН, която ще се проведе на 15 май.