Ако след изборите в Гърция новото правителство се противопостави на договорената спасителна програма с тройката от ЕС, ЕЦБ и МВФ, това може да доведе до въвеждането на паралелна валута на еврото – геврото. Така страната ще избегне варианта да бъде изгонена от еврозоната и да се върне към драхмата. Предложението дойде в началото на седмицата от главния икономист на Deutsche Bank Томас Майер, цитиран от „Уолстрийт джърнъл“.
Той очаква следващото гръцко правителство да бъде създадено от онези партии, които се противопоставят на програмата за икономии на тройката. Той обаче не смята, че европейците могат да принудят Гърция да се откаже от еврото, нито самите гърци ще напуснат сами еврозоната. Атина не иска да изоставя единната валута, защото това би довело до фалит и колапс на банковия сектор и оттам до икономическа, социална и политическа катастрофа. Вместо това Майер смята, че е по-вероятен сценарий с частично спиране на финансовата помощ и с продължаваща подкрепа за обслужване на дълговете и за банковия сектор. Но няма да има повече пари за финансиране на основните правителствени разходи. Според икономиста тогава правителството ще започне да изплаща задълженията си с търговски ценни книжа (краткосрочни задължения от тип IOU), които ще издава в очакване на следващите постъпления от помощи, и които скоро ще се превърнат в ядрото на паралелна валута. Този сценарий би позволил на Гърция да девалвира курса на еврото, без страната да излиза формално от еврозоната, да въведе "геврото" и след като то бъде подкрепено от фискални и структурни реформи, да се стигне отново до връщане на еврото.
Стойността на "геврото" по негово мнение ще е по-малко от половината от тази на еврото. Валутата според сценария на Майер бързо ще получи статута на валута във вътрешността на Гърция, с която ще бъдат извършвани по-голямата част от сделките на вътрешния пазар, включително и изплащането на заплати. И най-важният внос ще се плаща с "гевро". Като последица от този процес според Майер ще бъде това, че гръцките износители ще намалят цените си и по този начин могат да възвърнат конкурентоспособността си.
Сигналите от Европа обаче дали Гърция трябва да остане в еврозоната са разнопосочни. Официално след последната среща на Еврогрупата председателят й Жан-Клод Юнкер нарече информациите, че Европа обмисля подобен сценарий, „пропаганда“ и „безсмислици“. Само преди дни британският премиер Дейвид Камерън пък предупреди, че Европа трябва да се готви за подобен развой на събитията. Според шефа на Световната банка излизането на Атина от валутния блок ще предизвика ефекта на доминото и ще засегне глобалната икономика и най-вече Испания и Италия.
Ситуацията се усложнява още повече от факта, че в момента няма юридически механизъм за излизане на една страна от еврозоната. Най-вероятният сценарий включва гръцките власти да се договорят за точна дата с останалите страни от еврозоната, с ЕЦБ и с МВФ, което ще стане в някой петък вечерта, след затваряне на борсите. Първоначалният курс на драхмата към еврото ще бъде 1 към 1. След това пазарите ще диктуват курса. Подобно развитие на ситуацията ще струва около 1 трлн. евро за Гърция, изчислиха от Института за международни финанси.
Междувременно медиите в южната ни съседка предупредиха, че след изборите на 17 юни се задава „буря“ от нови данъци и такси. С тях се цели да се компенсира изоставането в приходите в бюджета. Съгласно графика на финансовото министерство през втората половина на годината гърците ще трябва да плащат 6 извънредни данъка и такси върху доходи и имоти, в това число и такса "солидарност", която е от 1% до 4% в зависимост от размера на дохода.