Людмила Куюмджиева България за първи път навлиза в истинска капиталистическа криза, заяви премиерът Сергей Станишев по време на дискусия за ефекта върху страната ни от световната финансова криза. Няма вариант, при който да избегнем кризата - затова той е поискал от всички министри да изготвят публичен план за действие, а резултати от него да се появят още през първото полугодие на 2009 г. По думите на Станишев българските банки нямат ликвидни и капиталови проблеми и все още не се налага държавна намеса за тях, въпреки че правителството има възможност да помогне. Увеличаването на капитала на Българска банка за развитие до 500 млн. лв. не е таванът, съобщи още Сергей Станишев. Той допълни, че ако се наложи, правителството може да отпусне още ресурс за ББР. Една от важните мерки, предприети срещу кризата и осигуряващи спокойствието на 99% от хората, е и увеличението на гаранциите по влоговете до 100 000 лв. Според премиера кризата все повече създава трудности за прогнозиране на икономическата среда, но въпреки това България е значително по-слабо засегната от ЕС. Той допълни, че сегашната криза се дължи не на вътрешни причини, а е привнесена отвън. Тя засяга всички пазари и дава много негативни отражения върху реалния сектор. Когато настъпва срив във финансовите системи, това оказва въздействие и на реалната икономика, подчерта Станишев. По думите му трябва да се засили секторната политика, за да не се допусне свиване на пазарите. Никоя икономика от ЕС не може да се справи с кризата, допълни премиерът и подчерта, че българското правителство е готово да работи заедно с другите държави членки за предотвратяване на тежката икономическа ситуация. Очаква се намаляване на износа и преките чуждестранни инвестиции. Станишев допълни, че около 63% от износа на България е за ЕС и няма как кризата да не се отрази върху българската икономика. При по-малко пазари, по-малко производство нивата на безработицата ще се увеличат през следващата година, призна премиерът. През 2009 г. България ще се нуждае от много голяма гъвкавост, адекватност на мерките и никой план досега не е достатъчен, затова трябва да бъде отворен. Премиерът отбеляза, че при взетите от ЕС антикризисни мерки се наляха много пари на европейските данъкоплатци в частни банки, и попита риторично в каква ситуация щеше да бъде България, ако през миналата година не е провеждала антициклична политика, която да трупа излишък. По думите му, ако не е провеждана тази политика у нас, страната ни е щяла също да потърси помощ от европейските институции. Премиерът коментира, че не е било коректно в момент на криза към България да бъдат спрени милиони евро. Той съобщи, че е поискал информация от вицепремиера Меглена Плугчиева за това дали всички проекти, които са претърпели най-много критики от ЕК, са одобрявани само от българската администрация, или сред тях има такива, които са били оценявани от делегациите на ЕС до лятото на миналата година. Можем да предпазим страната от лоши сценарии, бе категоричен Станишев. Вицепремиерът Меглена Плугчиева съобщи, че до момента са сключени общо 2095 договора по всички оперативни програми. Плугчиева отбеляза, че в последните няколко месеца има десетократно увеличение на сумата на сключените договори. Тя представи пред участниците в дискусията и инструментите "Джаспърс", "Джесика" и "Джеръми". По думите й през предстоящата година се очаква авансовите плащания да се увеличат от 2 на 4%. По този начин страната ни ще получи 267 млн. евро. Според нея правителството има сериозен ангажимент за наваксването по оперативните програми на Европейския съюз. По време на дискусията Плугчиева предложи бизнесът да представи в писмен вид плановете за преодоляване на кризата в МС. И подчерта, че след критиките на ЕК българското правителство е можело да се откаже от продължаването на програмите, но е предпочело да се бори. Усилията са положени, механизмите за контрол са заздравени, коментира Плугчиева.