Людмила Куюмджиева В момента в България има 28 банките с лиценз за извършване на банкови сделки в страната и в чужбина, а чуждестранните банки с клонове у нас са шест. Не можем да пропуснем един от най-важните празници за този бранш, а именно Деня на банкера, или добре познатия Никулден. Според легендата свети Никола освен покровител на рибарите и мореплавателите е покровител и на банкерите. Преди да го канонизират за светец, той бил лихвар, който помагал на бедни и безпарични, като раздавал богатството си. Оттам идва и празникът на банковите служители в страната. До 1948 г. у нас този ден е бил честван, но после тържествата се прекратяват. 44 години по-късно - през 1992 г., Асоциацията на търговските банки и Българската народна банка възстановяват традицията и църковният празник Никулден отново започва да се отбелязва и като празник на трезорите и служителите им. Въпреки кризата тази година може да се определи като успешна за българската банкова система. Стабилността на родните финансови институциите дава повод за радост за техните управници и самочувствие да посрещнат спокойно Деня на банкера. Макар че той идва в навечерието на една година, която определено ще бъде по-трудна. Трябва да отчитаме, че съвременната банкова система в България е все още твърде млада. Но, от друга страна, преминахме през много изпитания и трудни години и в момента притежаваме ценен опит. Между Ню Йорк, Москва и София Левон Хампарцумян е един от най-успелите и интригуващи мъже у нас. Той може да бъде видян от церемониите на Global Finance в Ню Йорк по връчване наградите на лидерите в корпоративното банкиране до откриването на Моста на любовта в София, на турнири по шахмат и модни ревюта в страната. Коренът му е от Истанбул. Единият от дядовците му е имал фабрика за розово масло в Карлово. Баща му, химик по образование, от години се опитва да си върне завода, но Левон отказва да съдейства, не иска да се говори после, че използва служебните си връзки. Той също има диплома на инженер химик. По тоталитарно време е работил в "Кремиковци", после в Централния институт по изчислителна техника. Има 6 патентовани изобретения в областта на производствените технологии. Хампарцумян е един от пионерите на консултантско-одиторската индустрия у нас. През 1992 г. с приятеля му Мартин Заимов основават "Българска одиторска компания" - консултантска фирма, асоциирана в международната мрежа на Coopers&Lybrand. Две години по-късно Coopers&Lybrand купуват компанията на Заимов и Хампарцумян. Този си период Левон смята за най-романтичния. Тогава се запознава със съпругата си Мариана, 23 години по-млада и още студентка по банков маркетинг в УНСС, назначена като асистент във фирмата. Искрата между двамата Левон обяснява така: "В основата на любовта между мъжа и жената не стоят трудовите отношения, а сексуалното привличане." От средата на 90-те г. Хампарцумян става българското откритие на международните “ловци на глави”. Оглавява отдел "Бизнес развитие" на  Pricewaterhouse-Coopers, после се мести в българския офис на Ernest and Young. Изкарва и 5 г. в Канада като консултант по проекти с Русия. Има силна канадска връзка - леля му е емигрирала там преди години, а дъщеря му Румяна завършва в Канада магистратура по финанси. През 1997 г. Левон Хампарцумян е избран за почетен консул на Канада в София. Назначението си в държавната администрация Левон дължи на Иван Костов. И двамата са Козирози, банкерът винаги е изповядвал десни идеи въпреки уговорката, че в чистия си вид те са неприложими в бедните страни. В кабинета на Костов Хампарцумян е зам.-министър на икономиката, а от 2000 г. и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Когато през септември 2001-ва Хампарцумян бе избран за председател на УС и изпълнителен директор на Булбанк от новия собственик на банката "Уникредито", пак имаше интрига. В момента ръководи най-големия мегатрезор у нас, резултат на сливането на Булбанк с "Хеброс" и "Биохим". Подчинените му казват, че е изключително уравновесен. Има вродения талант да се доверява на хората под него и да им делегира правомощия. Философията на Левон е: "Банката произвежда и продава доверие." Сред хобитата на Левон са градинарството, готвенето и фотографията. Млади надежди... Момчил Андреев е олицетворение на най-новото поколение банкери, които градят опита и имидж след 1990 г. Кариерата му стартира от банка "Биохим", преминава през Българска пощенска банка, която оглавява по време на банковата криза през 1996-1997 г. На 32 години, той е един от най-младите банкови шефове у нас. На 24 март 1997 г. обаче напуска банката като председател на УС и изпълнителен директор. Почти веднага след това постъпва като изпълнителен директор в Централна кооперативна банка. През ноември следващата година е поканен в новостъпилата в България Райфайзенбанк за прокурист, а половин година по-късно - от 15 май 1998 г., вече е изпълнителен директор на мястото на Джон Уилям Палмрот. През май 2001 г. напуска, за да заеме престижния пост изпълнителен директор на Булбанк, за който новите й собственици са се спрели на него. Там обаче не се задържа дълго - само около 4 месеца. След което се връща в Райфайзенбанк. От началото на октомври 2003 г. е председател на УС и изпълнителен директор. През 2004 и 2005 г. под неговото ръководство в две последователни години "Райфайзен" е избрана за "Банка на годината". Личният му живот определено не е на показ. Женен е за архитектката Албена Владимирова, има син Мартин, за когото отива цялото му свободно време. Общуването с него е леко и приятно, не те напуска усещането, че до теб стои изключително възпитан човек, на когото позата и преиграването не са познати. Момчил обича да пътува из страната и твърди, че това го зарежда с много положителни емоции, с контакти с различни хора и досег с природата. Винаги в багажника на колата носи рекламни брошури на банката и с охота обяснява всеки път какви заеми дават. Любимият му град е Пловдив, където е завършил английската гимназия. Смята, че няма друг такъв град заради необикновеното съчетание на ориента и цивилизацията, древността и съвремието. Карти вместо кеш Мая Георгиева е една от жените, които не трябва да подценявате въпреки безупречния й външен вид. Като банкер не обича да ползва пари кеш. Според нея не е функционално, освен това хартията на банкнотите не е особенно чиста. Никога не носи пари в себе си. В България използва дебитната си карта. Но я е изпробвала и в най-отдалечените кътчета, примерно в малки селца в Швейцария. Постоянно ползва и кредитните си карти - и с повод, и без повод. Смята, че всичките им клиенти също ги ползват доста активно. Мая Георгиева започва работа в Първа инвестиционна банка през 1995 г. като директор Международен отдел. През 1998 г. е назначена за изпълнителен директор. Преди постъпването си на работа в ПИБ тя е заместник генерален директор, отговарящ за паричните пазари в Банка за земеделски кредит. Преди това работи 19 години в БНБ и има значителен опит в международното банкиране. През 2001 г. е номинирана за "Банкер на годината". Но освен в строг костюм може да бъде забелязана и във фитнес залата. В последните 20 г. се занимава поне 4 пъти седмично с културизъм - тежести и аеробни упражнения. Знае всичко за бодибилдинга - упражнения и хранене. Това е мястото, където се разтоварвам безусловно, коментира тя. Има слабост към старинните накити. Едно от най-ценните й бижута е старинният й часовник от 1936 г. Той е на фирма “Груен”, с която тръгва марката “Ролекс”. Това е първият извит по ръката часовник. По принцип харесва нещата, които имат следа от времето. Била е фотомодел и си спомня с усмивка за този период от живота си.