Люси Емилова Въпреки розовите прогнози на редица родни експерти, глобалната финансова криза не закъсня да дойде и в България. В началото на октомври управителят на БНБ Иван Искров заяви, че за всички страни от Югоизточна Европа последиците от финансовата криза в САЩ досега са ограничени и нямат пряк ефект върху банковите системи на страните. Косвеният ефект, според Искров, се изразява в повишаването на цената на финансирането за банките и очакваното нарастване на лихвите по кредитите, както и в забавянето на износа на страните. Само два месеца по-късно обаче и политиците признаха за негативното влияние на финансовата криза и дори се наложи да преразгледат бюджета за 2009 г. Банковите депозити до 100 000 лева бяха гарантирани от държавата в случай на фалит на банката, в която се държат спестяванията. Икономическият растеж през 2009 г. е 2,1%, това съобщи в средата на декември финансовият министър Пламен Орешарски. След януари може би ще имаме нова прогноза, допълни той. По думите му прогнозите за ръст от 4,7% са умерено оптимистични и се покриват с тези на ЕК. Те също считат, че прогнози от 4,5% са умерено оптимистични, допълни Орешарски. По думите на финансовия министър няма сериозни основания за притеснения. Най-важната цифра не е икономическият ръст, а приходите, посочи той. Те са буферирани, така че осигуряват плюс минус около 4 милиарда лева, обясни той. Той отбеляза, че винаги при висока степен на несигурност играта с точни числа е опасна и тогава се играе на интервали "от" – "до". Според Орешарски повишаването на лихвените проценти в страната е пряк резултат от разстройството на глобалните финансови пазари. Влияние в тази посока оказа и понижаването на хоризонта на планиране в икономиките като цяло. С цел омекотяване на ефектите за банковия сектор на страната и предотвратяване на натрупване на негативни очаквания, БНБ предприе поредица от мерки за постепенно намаление на минималните задължителни резерви на търговските банки, допълва той. Както често се случва в условия на финансова нестабилност, обикновените хора не останаха спокойни и стигнаха до своя дефиниция за това какво означава икономическата криза – очевидно този път не липсата на основни стоки в магазините и хиперинфлацията, която стопява 10 лева до 1 в рамките на деня. Разбраха, че може да се наложи да излязат принудително в отпуск и едновременно да работят, че заплатите им в най-добрия случай ще останат същите, а надеждите за коледните бонуси се стопиха в зимната мъгла. Само на хартия Първият вестоносец на кризата беше спад в пазара на недвижими имоти. В момента има редица проекти, които имат разрешение за строеж, но не са започнати да се реализират, което ще има пряко отражение върху строителството. Не са малко и огромните проекти за молове и търговски центрове, които останаха на хартия. В страната заетите в този бранш са над 300 хиляди и според прогнозите на различни анализатори и предприемачи техният брой догодина ще намалее с около 100-150 хиляди. Вторият признак на криза бе поскъпването на кредитите и дори спирането на някои банки да отпускат кредити. Най-притеснително за хората е отражението на световните финансови затруднения догодина и най-вече затварянето на производства в предприятия и съкращения. През изминалия месец британското списание Economist прогнозира, че икономиките на Източна Европа вероятно са изправени пред бурни времена заради финансовата криза. "Бившите комунистически страни в Източна Европа са изложени на особено голям риск при финансови сътресения. Първо, защото растящите чуждестранни инвестиции означават голям дефицит по текущата сметка. Второ, защото е малко вероятно техните централни банки и правителства да успеят да осигурят финансовите механизми, които се използват във "войната" с финансовата криза на Запад. В най-добрия случай регионът ще понесе нови шокове, заради които ще бъде необходимо външно кредитиране от институции като Международния валутен фонд. Румъния също няма да бъде пожалена Възможно е по-уязвими да са най-бедните нови членки на ЕС - Румъния и България. Засега растежът в двете страни остава стабилен. Но неравновесието е поразително: дефицитът по текущата сметка на България през тази година вероятно ще бъде 24 процента", отбеляза Economist. Според икономисти, БВП на България ще се свие с 1,2% през 2009 г., след като през третото тримесечие е регистриран 7% растеж. В страната за значителни уволнения вече съобщиха от „Агрополихим“, „Стомана“, „Монбат“, „Неохим“. Въпросът е кой ще оцелее Експерти предричат, че броят на фирмените фалити през следващата година чувствително ще нарасне. Близо 200 хиляди ще са компаниите, които ще обявят фалит през 2009, счита дружеството за застраховка на кредити Euler Hermes. Най-засегнатите от фалити държави в Европа ще бъдат Великобритания, Холандия, Унгария, Чехия, Италия и Франция. Според оценките на ООН финансовата криза ще свали растежа на БВП в света от 2,5% за тази година на 1% през 2009. Правителствата приеха мерки за борба с кризата - но се оценява, че тези мерки са твърде закъснели и с малък обхват. От Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) представиха прогноза за рецесия през 2009 година. Според тях финансовата криза ще продължи и ще има силен спад на цените на недвижимите имоти и през следващата година. Страните от ОИСР ще изпитат спад на БВП от 0,4% през 2009 година, след което ще настъпи подем от 1,5% през 2010 година, сочат прогнозите в шестмесечния доклад на ОИСР, която очаква икономически растеж от 1,4% за тази година. Според генералния директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, през 2009 г. финансовата криза ще се задълбочи и ще засегне целия свят. Балансът във финансите между правителствата и пазарите ще се промени, но малко и новата година ще определи последиците за баланса между пазарите и правителствата, както и за англосаксонския модел на капитализма. Предстоящата 2009 г. ще бъде тест дали те ще използват ефикасно налетите от тях пари. Изкушението пред властите ще е да се въвлекат прекалено тясно в процеса на взимане на решенията на банките. Британското правителство например поиска банките, които са получили държавен капитал, да обещаят да отпускат кредити на потребителите и малкия бизнес с темповете от 2007 година. В Съединените щати, ако тъжната приказка за спонсорираните от държавата ипотечни гиганти Fannie Mae и Freddi Mac може да послужи за ориентировъчен знак, натискът за политическа намеса също ще се засили дори и рецесията да е лека.