Когато стане въпрос за личните финанси, малцина са тези, които са склонни да поемат рискове, информира порталът Webcredit.com. Според негово изследване тези опасения, съчетани със скептицизма към новите технологии и страха от Големия брат, подхранват оживените спорове около въвеждането на RFID чиповете в кредитните карти. RFID, или радиочестотната идентификация, е технология, която според едни представлява сериозна опасност за сигурността на личните данни, а според други е пробив, който не само ще улесни потребителите, но и ще даде основа за разработка на иновативни продукти. Наскоро например бе оповестен съвместният проект на Citigroup, MasterCard Worldwide, Cingular Wireless и Nokia, който ще превърне мобилните телефони в кредитни карти, чрез които плащанията ще се извършват не с въвеждане на пин код, а само с доближаване на уреда до стандартно четящо устройство. За разлика от традиционните кредитни карти, снабдени с магнитна лента, безконтактните карти, базирани на RFID технологията, работят чрез микрочип и радиоантена, което позволява предаване на информацията без физически контакт между картата и четящото устройство Защитниците на нововъведението изтъкват, че то е особено полезно за търговски пунктове с висока интензивност на клиентския поток, като бензиностанции, вериги за бързо хранене и супермаркети. Според извършени изследвания, докато плащането в брой отнема средно 34 секунди, при традиционните карти с магнитна лента са необходими 25 секунди, а при тези с RFID чип – едва 15 секунди. Също така удобството при транзакциите изглежда оказва влияние и на желанието на потребителите на пазаруват. Доклад, публикуван преди няколко години, сочи, че инсталирането на устройство за четене на безконтактни кредитни карти води до покачване от един процент на броя покупки в даден търговски пункт, а средната похарчена сума от клиентите скача с 15 на сто. Издателите на безконтактни карти American Express, Visa и Mastercard са постигнали договорка да не изискват подпис на клиента при транзакции с RFID карти на стойност под 25 долара, което допълнително улеснява пазаруването и значително намалява опашките. Други плюсове на новата технология са и че радиочестотните идентификатори могат да съдържат голямо количество информация, а четенето да се извършва без човешка намеса. Освен това, за разлика от магнитните ленти, чиповете са устойчиви на външни влияния като температурни промени, влага, химикали и др. Не случайно според последната прогноза на фирмата за маркетингови изследвания ABI пазарът на RFID технологията ще достигне 5.3 млрд. долара през 2008 г. и въпреки световната финансова криза ще продължи експанзивния си ръст и през следващите пет години. Въпреки всички предимства на безконтактните кредитни карти обаче лобито против тях е особено силно и сред противниците на въвеждането им са и известни личности като Ричард Сталман, създателят на подобната на Unix безплатна операционна система GNU и основател на Фондацията за свободен софтуер. Издателите на безконтактни кредитни карти твърдят, че използват най-сигурните стандарти за закодиране на информацията, което прави почти невъзможно някой крадец да получи достъп до личните ви данни. Например, вместо да предава номера на картата ви, RFID чипът създава уникален номер за всяка транзакция. American Express казват, че използват 128 битово шифроване, а J. P. Morgan Chase твърдят, че картите им, наречени Blink, са защитени чрез най-високите стандарти за сигурност, разрешени от американското правителство. Въпреки това обаче екип изследователи към лабораториите RSA Labs излязоха със скандален доклад, представен на конференция по информационна сигурност. Според учените, ако използвате безконтактна кредитна карта, всеки технически грамотен престъпник може да получи достъп до част от личните ви данни, като създаде устройство чрез широко достъпни компютърни и радиокомпоненти, като за целта ще изхарчи по-малко от 150 долара. Според експертите, провели тестове с двайсет карти на Visa, MasterCard и American Express, част от предаваната чрез RFID чипа информация, като например името на картодържателя, не е кодирана. Те твърдят, че близо 20 милиона от безконтактните кредитни карти, които в момента са в обращение, са достъпни за този вид атаки. Опасността се крие именно в основното предимство на подобен вид средства за разплащане – факта, че данните могат да бъдат разчетени от разстояние. Това означава, че въоръжен със съответното устройство престъпник може да получи достъп до информацията на всичките кредитни карти, които държите в портфейла си просто докато стои зад вас на опашката в супермаркета или се вози в градския транспорт. Параноята относно сигурността на данните, обоснована или не, е толкова силна, че в интернет лесно може да се намерят съвети как да облепите портфейла си с метално фолио, за да се защитите от кражба на личните си данни. За съжаление, точно толкова достъпна е и информацията как да сглобите четящо RFID устройство за едва 30 долара. В условията на финансова криза потребителите и без това не са особено склонни да се натоварват с допълнителни дългове, а страхът относно сигурността на личните данни допълнително може да ограничи пласмента на безконтактните кредитни карти въпреки оптимизма на производителите на RFID чипове. Според наскоро публикувано проучване на Auriemma Consulting Group (ACG) само 3% от потребителите са наясно с новата технология. От друга страна обаче, след като на анкетираните им се предостави повече информация за безконтактните кредитни карти, вероятността те да пожелаят да притежават такава, нараства седем пъти. След като прочетат описание на технологията, 67% от изследваните потребители казват, че биха предпочели карта с RFID чип пред традиционната с магнитна лента, тъй като е по-лесна за използване. 23% обаче споделят, че нямат интерес към нововъведението, тъй като се страхуват от кражба на личните си данни. Купи сега, плати после Историята на съвременните кредитни карти започва през 1949 г., когато се зародила идеята за създаване на карта, с която може да се плаща в различни търговски обекти. Проектът Diners Club започнал с капитал от 75 хил. долара. Фирмата продавач плащала 7% от стойността на покупката, а картодържателя дължал годишна такса от 3 долара. В същото време водещите банки Bank of America и Chase Manhattan Bank правят постъпки към налагането на операции чрез кредитни карти. Създава се втора национална картова система Interbank Cards Association. American Express, най-голямата компания по това време за пътни чекове, и Carte Blanche също стартират с предлагането на подобни услуги. През 60-те години на 20-и в. се провежда кампания за разпространение на кредитните карти по пощата. Резултатите не закъснели и за около половин година били извършени покупки на стойност почти 60 млн. долара. За сравнително кратко време броят на картодържателите надвишил милион. Това било съпътствано от присъединяване на редица фирми към националната картова система. Така до 1978 г. банките, които присъствали в регистъра на двете национални системи, наброявали повече от 11 хиляди. Годишните продажби достигнали 44 млрд. долара, като около 52 млн. американци били картодържатели на някоя от двете банкови карти. През 80-те години American Express вече е лидер на пазара. Americancard променя името си на VISA и MasterCharge става MasterCard, като двете компании се обединяват в една карта.