Банкери от девет водещи международни банки, които имат бизнес в Централна и Източна Европа, се събраха заедно, за да лобират в Европейския съюз и пред Европейската централна банка /ЕЦБ/ за увеличаване обхвата на антикризисните мерки и облекчаване на кредитната криза в региона, съобщи Financial Times. Трезорите, настояващи за повече помощ за Нова Европа, са Raiffeisen, Unicredit, Intesa Sanpaolo, Soсiete General, KBC, Erste Bank, Bayern Landensbank, Svedbank и EFG Eurobank. Деветте банки искат да се помогне на страните от региона за преодоляване недостига на ликвидност и за възобновяване на кредитирането. Те са настояли ЕЦБ да разшири подкрепата си извън новите членове на Евросъюза, като например Полша. Финансов ресурс може да се насочи и към евентуалните бъдещи членки - Сърбия, както и към страни, които надали скоро ще влязат в ЕС, визирайки Украйна. Херберт Степич, главен изпълнителен директор на австрийската банка Raiffeisen International, обединява лоби групата. Според него действията за подкрепа на банковия сектор не трябва да се ограничават само до Западна Европа. Според Степич не трябва страните, които имат проблеми, да се оставят без подкрепа. Той допълни, че всички са се борили 50 години, за да премахнат комунизма и сега в региона има икономика на свободния пазар. Според австрийския банкер, цената да се помогне на Източна Европа е относително скромна в сравнение със сумите, налети в банковия сектор на Западна Европа. През есента на изминалата година в Брюксел бе одобрен спасителен план за 2 трилиона евро, който да стимулира западната част на Европа. В същото време общият БВП на страните от Централна Европа, които влизаха в бившия соцблок, е 740 млрд. евро. В Югоизточна Европа брутният продукт на бившите комунистически републики е дори още по-малък - 270 млрд. евро. Степич коментира, че само Австрия има БВП от 290 млрд. евро, което показва, че страните от ЦИЕ нямат нужда от прекалено много свежи ресурси, но все пак необходимост за това съществува. Фон на този призив стана мрачният доклад на ЕK за икономическите перспективи на ЕС през 2009 г., като се очаква икономиката на ЕС да се свие общо с 1.8% през 2009 г. преди да започне бавното възстановяване на темпа на растеж, който ще е около 0.5 на сто през 2010 година. Според прогнозата на ЕК икономиката на Съюза се е свила с около 1% през миналата година, спрямо ръст от близо 3% през 2007 г. Макар Степич да не е посочил конкретните нуждаещи се от финансиране, според запознати банкери подкрепа ще трябва за Босна и Сърбия, както и за Унгария. Unicredit: България ще започне да излиза от кризата през 2010 г. Първите признаци за излизане от кризата в Източноевропейския регион ще са налице още в началото на 2010 г., но България ще се нуждае от още поне три години, за да върне ръста на икономиката си на потенциално възможните нива. Това заяви Андреа Казини, главен оперативен директор на Unicredit Bulbank и заместник-председател на Евроклуба към БТПП в презентацията пред Евроклуба. Осигуряване на по-ефективно използване на средствата от еврофондовете, провеждане на реформи и обвързване на темпа на ръст на заплатите в съответствие с промените в производителността, бяха част от мерките преложени от Казини.