Кредитите за България, Сърбия и Румъния носят по-голям риск

Гръцките банки трябва внимателно да претеглят рисковете, преди да отпускат кредити за съседните държави в Източна Европа, предаде Ройтерс. Гуверньорът на Bank of Greece Георгиос Провопулос, който е член също и на управителния съвет на ЕЦБ, е посочил, че кредитите за Сърбия, Унгария, Румъния и България вече носят по-голям риск.
Гръцките банки трябва внимателно да претеглят рисковете, преди да отпускат кредити за съседните държави в Източна Европа, предаде Ройтерс. Гуверньорът на Bank of Greece Георгиос Провопулос, който е член също и на управителния съвет на ЕЦБ, е посочил, че кредитите за Сърбия, Унгария, Румъния и България вече носят по-голям риск. Той е изразил загриженост за последиците от глобалната криза в тези страни, изживели напоследък бум в кредитирането в чуждестранна валута. Гръцкият банкер заявил пред „Файненшъл таймс“, че ако икономическите условия в посочените страни значително се влошат, то гръцките банки могат да се окажат изложени не само на кредитен риск, но и на валутен риск. Според него банките трябва да бъдат по-благоразумни и да отпускат кредити в съответствие с наличността на фондове на места, като вземат под голямо внимание локалните икономически условия. Според „Файненшъл таймс“ става дума за предупреждение на централния банкер да не се прехвърлят фондове от оказаната 28 млрд. евро правителствена помощ за гръцките банки към поделенията в съседните страни. Във вторник Европейската банка за възстановяване и развитие официално понижи прогнозата си за икономически ръст в региона от 2.5% до 0.1%. Според Ерик Берглоф, главния икономист на ЕБВР, има голяма опасност от „дискриминация" към страните от Нова Европа заради оказваната подкрепа на западните банки. Банкерите изпитват най-голямо притеснение относно съдбата на местните валути, тъй като поевтиняването им оскъпява за бизнеса и населението изплащането на кредитите в чуждестранна валута. В Сърбия 70% от кредитите са в чужда валута, в Унгария - 60%, в Румъния и България по 50%. В същото време банкерите в Югоизточна Европа се притесняват, че чуждестранните трезори могат да започнат да изтеглят фондове от региона. В Румъния се очаква притокът на чуждестранни капитали да намалее, но не и да обърне посоката си, коментира изданието. В Унгария след кризата и намесата на МВФ през октомври чуждестранните банки са налели 2.8 млрд. евро, впоследствие месечният нетен приток на капитали рязко се е понижил. Въпреки това Централната банка на Унгария досега не е установила нетно изтичане на капитали от нито една банка.

Станете почитател на Класа