Момчил Андреев е роден на 2.01.1964 г. в Пловдив. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения и магистратура по бизнес администрация. Специализирал е финанси и банково дело в Австрия, Германия, Люксембург, Чехия, САЩ, Швейцария и Франция. Бил е председател на УС и изпълнителен директор на Българска пощенска банка (1995-1997) и член на бордовете и изпълнителен директор на ЦКБ и Булбанк. От 1 октомври 2003 г. е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на „Райфайзенбанк – България“ ЕАД, където работи вече 12 години. Под негово ръководство активите на банката нарастват от 847 млн. лв. към края на 2003 г. до над 7 млрд. лв. към 30 септември 2008 г., а броят на клоновете се увеличава от 36 през 2003 г. до 195. Момчил Андреев е член на УС на Асоциацията на търговските банки и на органите за управление на „Банксервиз“, Застрахователно дружество „Уника“ и Съюза на ловците и риболовците в България. - Г-н Андреев, получихте наградата „Буров“ за банково и финансово управление за 2008 г. Как оценявате получения приз? - Оценявам наградата като положителна оценка за пазарния и финасов успех на Райфайзенбанк, за политиката ни в подкрепа на българската икономика и формирането на новото поколение банкови специалисти. - Според прогнозите на различни експерти и икономисти тази година ще е много трудна за страната ни и ще усетим негативите от финансовата криза. Групата „Райфайзен“ и конкретно „Райфайзен България“ мислила ли е за изготвянето на антикризисен план с облекчения за клиентите? - Антикризисните програми са запазена територия на правителствата. Що се отнася до Райфайзенбанк в рамките на възможното ще подпомогнем кредитополучателите чрез реструктуриране на задължения или предоставяне на допълнителен ресурс. И сега частично поемаме негативите от резките промени на международните финансови пазари. Осигуряваме на хората спокойствие, че парите им са на сигурно място и изпълняваме стриктно договорните си ангажименти. Групата Райфайзен съществува от 120 години и независимо от икономическите кризи и войните нито един вложител не е загубил парите си. В момента над една четвърт от австрийците доверяват спестяванията си на Райфайзен. - Какви евентуални мерки ще предприемете спрямо бизнеса в условията на криза? - Ще продължим да обслужваме добрите си клиенти и ще подкрепяме рентабилните проекти, особено експортно ориентираните. Животът не спира, а кризата поражда неподозирани възможности. Ще продължим да подпомагаме бизнеса в намирането на нови пазарни ниши и партньори чрез международната ни банкова мрежа и специализираните компании като „Райфайзен инвестмънт“ и факторинговото ни дружество Помагаме на нашите клиенти да хеджират рисковете си, като ги консултираме и им осигуряваме достъп до съответните финансови инструменти - Съкращенията по браншове и финансовите затруднения на различни производства се засилват. Какви преференции можете да предложите на клиентите си, които изпитват затруднения да погасяват дълговете си? - Всеки случай се разглежда индивидуално. Ако човекът е бил добросъвестен и стриктен, но е съкратен или е претърпял злополука, естествено е да го подпомогнем в труден за него момент. - Какво е състоянието на нашата банкова система в момента? Лихвите по депозити продължават да се покачват, какво ще се случи с лихвите по кредити? - Лихвите по кредитите следват лихвите по депозитите, цената на външното финансиране и в по-малка степен са функция на политиката на регулатора БНБ. Що се отнася до лихвите по депозити за първи път от няколко години вложителите получават положителна реална лихва по депозитите си в банките. Казано с други думи, спестявайки, умножавате парите си и това е добра новина. В момента лихвите по депозити са съпоставими с нивата в други централно- и източноевропейски страни, включително и страни – членки на Европейския съюз, и имаме действащ конкурентен депозитен пазар, което също е добра новина. Коментарите пораждат скоростта, с която лихвите растат, и нивата, които могат да бъдат достигнати, ако сегашната тенденция се запази, защото свиването на лихвените маржове принуждава банките да увеличават лихвите по кредитите, което пресира кредитополучателите, увеличава риска от просрочия и свива икономическата активност. Доколкото основните банки в България са част от Европейски банкови групи, трябва да е ясно, че говорим за скачени съдове – наличието и цената на външният ресурс пряко влияят върху лихвите по депозити. Никоя банка не би плащала 7 или 8% по едногодишен депозит в евро например, ако в момента подобен ресурс би бил наличен от чужбина – например на 3 или на 4%. - Как гледате на решението за отпадането на наказателните такси при предсрочно погасяване на кредитите? - Райфайзенбанк не събира такса за предсрочно погасяване по потребителските кредити. Преди тези такси бяха спирачка пред рефинансиране на кредитите от конкуренти. Днес банките не се конкурираме агресивно в кредитирането. Увеличените кредитни лихви увеличават напрежението върху кредитополучателите и е добре хората да имат възможност да ги предплащат без пеналии, а което е добро за тях, е добро и за банката. - Има ли опасност банковата система да бъде засегната от некоректни платци и повишена задлъжнялост? - Банките са посредници между стотици хиляди фирми и милиони граждани. Когато те изпитват затруднения напрежението по веригата нараства. - Каква ще бъде настоящата година за банките у нас? Има ли опасност от фалити на трезори в страната? - Периодът на висок растеж, разширяване на пазарните дялове и бързо разгръщане на инфраструктурата приключва. През четвъртото тримесечие внесохме промени в кредитната си политика и продуктите и посрещаме 2009 година с планове, в които акцентът е върху управлението на риска и ефективността. Към момента, доколкото следя наличната консолидирана информация за сектора, системата е стабилна, рентабилна и с достатъчно капиталови и ликвидни буфери. - Каква е вашата прогноза за развитието на българската икономика в близките години и възможно ли е "прегряване"? - Българската икономика е малка и отворена. Нашето развитие ще бъде функция на това, което става в света, а той не е същият. Когато кризата бъде преодоляна в развитите страни, ще го усетим и в България. - Какво се случва на имотния пазар в страната ни? „Райфайзен“ как селектира проектите с недвижими имоти? Има ли голяма концентрация на риск в имотния сектор? Наблюдавайки развитието на ситуацията на финансовите пазари, можете ли да прогнозирате какво да очакваме през годината? - Групата „Райфайзен“ има десетилетия опит във финансирането на подобни проекти. Кредитната политика на банката съдържа и лимит за максимална експозиция към сектора, ограничаваща риска. Секторът на недвижимостите е силно зависим от наличието и цената на финансирането. Прогнозите за недвижимостите са в известен смисъл като прогнозите за времето. Ако доскоро беше лято, то сега е есен – може би ранна, може би късна. Ще дойде и зима, но не чакайте нов ледников период, тъй като тръгнахме от твърде ниска база. - Групата на „Райфайзен“ предлага разнообразни видове услуги. Как се развива лизинговият пазар у нас и доколко лизингите са предпочитани сред клиентите? Кои са последните тенденции в лизинга у нас по отношение на максимален срок, размер на отпускания ресурс, такси и не на последно място лихвени условия? Какво се лизингова най-вече у нас и какво е състоянието на този бизнес? - В последните месеци акцентът е върху лизинга на автомобили, защото лизинговането на оборудване, строителна техника, а и недвижимостите представляват повишен риск. Условията по лизинга са съпоставими с условията по кредити за същия срок и за клиенти с идентичен рисков профил. Не би могло да бъде иначе, тъй като основните лизингови компании са пряко свързани с големите банкови групи. - Засилва ли се броят на хората, които искат да разсрочват лизинговите си схеми, заради невъзможността да изплащат вноските си? - Разбира се, банките и лизинговите дружества имат общи клиенти. Интервюто взе Людмила Куюмджиева