Стоян Александров завършва Висшия финансово-стопански институт в Свищов. Работил е в клона на БНБ в Кюстендил. Преподавател е по финанси и кредит в УНСС. Бил е председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Централна кооперативна банка, както и председател на УС на Асоциацията на търговските банки. Министър на финансите в правителството на Любен Беров. - Г-н Александров, защо, след като няколко години мълчахте, сега решихте да дадете сигнал, че лихвите по депозитите са твърде високи? Каква опасност крие това? - Това, което става в банковия сектор, изключително много ме безпокои, то е чудовищно, нагло и абсурдно. Затова бях принуден да реагирам публично. Макар че за банкерите не е обичайно да са медийни звезди и да правят изявления. Допреди няколко месеца от вестници, радиа и телевизии се лееха реклами, които казваха: „Парите са готови, ела да ги вземеш на кредит!“ То не бяха заеми за 24 часа, по телефон, без обезпечение, дори от кревата ги раздаваха. Сега отиваме в другата крайност. Което радио или телевизия да пусне човек, то е реклама до рекламата за депозити. Толкова разнообразиха продуктите, че можем да напишем нов учебник. Понякога се предлагат не само интересни, но направо комични неща. - Толкова много ли липсват ресурси? - Не, ресурси има. Действително банковата система е в добро състояние като цяло. Явно обаче някои имат проблеми. И вместо да ги анализираме и да видим в какво се състоят те, ние стоим безмълвно. Затова вече директно упреквам БНБ и правителството за неадекватно поведение. Позволих си да говоря открито с неколцина министри, че трябва да се предприемат съответните действия. Те не трябва да се вземат, след като нещо се случи. Мерките трябва да са превантивни, да се реагира своевременно. Готов съм да излезем на диспут с централни банкери, с колеги. - Гарантирани ли са спестяванията? - Според мен трябваше да се проведе дискусия и не да увеличаваме гаранциите по депозитите на 50 хил. евро, а да дадем 100% гаранции. Още повече че тези от тях, които са над 50 хил. евро в една банка, са малко. Ние имаме над 30 банки, където всеки може да вложи по 50 хил. евро – системата го позволява. Това прави 1,5 млн. евро на човек. Ако семейството е 4-членно, това прави 6 млн. евро. Може да се гарантира такава сума. Тоест няма някой, който да не може да бъде защитен. Тогава не е нужно да се ограничаваме. Ако една страна от ЕС даде сто на сто гаранция, ние също можем, защото сега не е проблем всеки да си депозира парите където пожелае. На една евентуална дискусия дори ще защитя и тезата да се гарантират и междубанковите депозити. Но срещу това трябва да има някакво искане. Не може държавата да се ангажира да поема гаранции за милиарди и в същото време да не иска нищо от банковата система. - Какво може да поиска държавата? - Да поиска да се води определена политика. Правителството може да каже: „Ние ще дадем пълна гаранция на депозитите, ще говорим с БНБ да свали размерите на минималните задължителни резерви, но банките трябва да се ангажират например да не вдигат лихвите по вече отпуснатите и по останалите кредити.“ В цял свят падат лихвите, няма алтернатива на вложенията. След като у нас те са малко по-високи от Европа, има пълна гаранция по спестяванията, кой е този безумец, който ще насочи парите си извън България или ще ги сложи в буркан? - Какви са разумните граници на лихвите по депозитите и кредитите? - Няма правило, но смятам, че 5%-6% лихва по депозитите е нормално. И 8%-10% по кредита – в зависимост от риска, обезпечението и вида на кредита. Но с цялото си поведение банките насърчават рентиерството, бездействието. И този, който до вчера се е мъчил да произвежда и е заделил някой лев, за какво му е да прави производство и да се занимава с търговия. Той си слага парите на депозит на 8%-10% без данъци и шапка на тояга. Паразити ли ще възпитаваме в това общество? - Достатъчно ли е намалението на задължителните минимални резерви? - Минималните резерви са един от инструментите на паричната политика за регулацията на ликвидността. В условията на паричен съвет никой не иска от БНБ да регулира ликвидността. Не е нейна функция това. Когато има голяма кредитна експанзия, Централната банка може да подходи по друг начин – да ревизира портфейлите на отделните банки и ако прецени, че се е появил по-голям и неоправдан риск, да предприеме съответни действия. Световната банка препоръча вдигането на задължителните резерви и понеже тя го каза, БНБ изпълнява. В момента наблюдаваме обратния процес – няма свръхликвидност, дори има тотално търсене на ресурс, а няма предлагане. За какво са тогава минималните резерви? Това са няколкостотин милиона пари на банките, които стоят по сметки на БНБ и за тях те не получават никаква доходност. Къде БНБ инвестира тези милиарди левове - някой в тази страна знае ли това? Пълнят гушите на чуждите икономики. - Кое е правилното действие? - Ако се беше подходило по-разумно и резервите бяха намалени чувствително, щеше да влезе достатъчно ресурс и той да поевтинее. Резервите го оскъпяват с процент и нещо. - Какъв ще е ефектът, ако не се вземе подобно решение? - Задава се рецесия. Ще се увеличи безработицата, ще намалее доходността, ще се загубят пазари. При тези условия не може да се вдига лихвата. Но банките работят на базисен лихвен процент. Тоест на цената на ресурса. Ако направите анализ, ще видите, че това го правят банките, които бяха най-нагли и агресивни в краденето на клиенти през последните 1-2 години. - Кои са тези трезори? - Това са две-три гръцки банки и една, която е публично известна с агресивната си рекламна политика. За тях нямаше непревземаем клиент. Затова сега нямат пари да се прекръстят. В Гърция тези банки са „под надзор“, а в България правят каквото си искат. - Кой взема назаем пари с висока лихва? - Аз също се питам същото. Като привличат ресурс на 8-10%, като сложат минимални резерви, отчисленията за Фонда за гарантиране на депозитите, цената на ресурса става 11-12%. Отделно се калкулират разходите на банката по кредита и нормална печалба. При това положение лихвата скача на нива 13-14% и кредитът става непродаваем. Кой е секторът от икономиката, който може да си позволи такива лихвени равнища? Това може да си го позволи само авантюрист, който иска да измами банката и няма намерение да връща кредита. Затова се опасявам, че в банките, които раздаваха такива заеми, може да възникне каскада от необслужвани кредити. - Трябва ли да се намеси БНБ и как? - Доколкото разбирам, Централната банка възнамерява да реагира адекватно, защото подготвя промяна в Наредба № 9 за оценката на рисковете и за провизирането – смекчава много от условията. Преди 10 години Япония имаше същия проблем – раздута икономика, високи цени на недвижимите имоти, тотален срив и цялата банкова система трябваше да фалира. Японското правителство разхлаби регулаторните мерки, за да не бъдат принудени банките да правят огромни провизии. Според мен БНБ подготвя подобна промяна и това е правилен ход. - Какви други мерки трябва да вземе БНБ? - Варианти има много, но не е нужно да се казват, защото някои непопулярни мерки така се правят. Винаги съм казвал на централните банкери: Имайте готовност да одържавите за една нощ която и да е банка. Но не чакайте да се нареди опашката, а предишната вечер пратете една честитка на собствениците, че вече са бивши собственици и да забравят за нея. Това означава БНБ да има пълна представа за състоянието им и контрол. Ако действително възникне проблем, безцеремонно да се действа. Какво от това, че собственикът им е гръцки или австрийски милиардер - вземаш му банката, щом не може да я управлява правилно. Това се прави в цял свят в момента. Интервюто взе Станка Динева