Димитър Костов е роден през 1957 г. в Пазарджик. Завършва финанси във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (сега УНСС). Работи в Държавния комитет за планиране и в Министерството на икономиката и планирането. Бил е зам.-министър, а по-късно и министър на финансите в кабинета на Жан Виденов. Избиран е за изпълнителен директор на ЦКБ и на банка „Алианц България“. Бил е и председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки. От юни 2005 г. е подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банково“. - Г-н Костов, каква е прогнозата ви за финансовата 2009 г.? - По цял свят определят 2009 г. като несигурна. Криза с такива мащаби не се е случвала отдавна. Не напразно казват, че тя е най-сериозната от Втората световна война насам. Проблемът е, че все още не е ясно дали са проличали всички измерения от ефектите на кризата. Тоест, дали развитите пазари са стигнали дъното. Целият свят е взаимно свързан. Това е и полезно, но си има и негативи. Без преките чужди инвестиции забавянето на темповете на българската икономика ще бъде много голямо. Важното е, че преобладаващите оценки към момента са, че България ще останем в позитивната територия. Може да е малък растежът, но ще го има. Трябва обаче да се каже, че кризата е част от естеството на пазарната икономика. Тя не означава само бедствие, а период, в който се извършва преструктуриране, промяна на това какво и как се произвежда. - Дори и в САЩ заговориха за егоизма на бизнеса. Криза на алчността ли е това? - Така работи пазарната икономика – на базата на взаимоотношенията между отделните индивиди, като всеки индивид се води от своя егоистичен интерес. Това дава и динамиката на пазарната икономика, а тя пък се случва чрез кризите. - Можем ли да очакваме генерални промени в глобалната икономика? - Препоръки е трудно да се дават. Не бива обаче да се правят неща, които биха попречили след кризата. Тоест, от нея трябва да се излезе на правия път, а не да се забием в някоя крива пътека. - Съществува ли опасност в резултат на задълбочаването на проблемите на банките майки българските трезори да имат нужда от помощта на БНБ и на какво могат да разчитат? - Българската банкова система последните 11-12 години се развива при доста взискателна регулаторна рамка. До определен етап това се възприемаше като ограничение, но е факт, че в резултат на тези мерки системата влезе в кризата доста стабилна. Другият плюс е, че тя не използва тези сложни производни продукти. Просто ние все още не сме стигнали до онзи етап на развитие, който в други страни доведе до натрупването на „токсични” инструменти. Това също е бонус. Така че българската банкова система е доста стабилна и трудно може да се очаква, че външните фактори ще доведат до сериозни последици. Независимо от това обаче ефектите от кризата ще се почувстват – няма как да не стане, след като ликвидността по цял свят е ограничена. Бизнес моделите, поведението неизбежно ще се променят, за да се отразят новите реалности. Но това не е негатив – самата регулаторна рамка така е направена, че допълнително да принуждават банките да отговарят на променящата се среда. - Гражданите се притесняват, че в името на сигурността на банковата система БНБ не казва кои трезори са зле. Така ли е? - Не мисля, че БНБ не казва кога една банка е зле. Преди 5-6 години имаше една банка, която беше в тежко състояние и БНБ предупреди гражданите и фирмите. И го направи своевременно. - Правителствата на САЩ и държави от ЕС заделят пари за одържавяване на закъсали банки, а нашето – не. Трябва ли да се подготви кабинетът за такава мярка? - Нека първо да направим едно уточнение – това, което направиха западните държави, не беше да заделят средства. Те тепърва излизат на пазара да търсят заеми и да харчат пари за спасяването на едни или други индустрии. Докато при нас ситуацията е различна – фискалният резерв се съхранява от БНБ. Това е много сериозна разлика. Тоест, фактът, че са решили да похарчат пари, не значи, че ги имат заделени. Отделен е въпросът доколко разумно е самото харчене на средства. Не мисля, че трябва да се заделят пари, за да се купуват акции на закъсали банки. Ако дереджето е стигнало до намесата на държавата, тези акции не струват нищо. И мениджмънтът, който управлява банките, също не струва нещо. Но ние сме далеч от подобен развой на събитията. - Достъпът до кредит е затруден, а лихвите стремглаво летят нагоре. Има ли механизъм БНБ да влияе върху размера им? - Загрижеността на БНБ е преди всичко за стабилността на всяка банка. Ние наблюдаваме как тя управлява балансирано активите и пасивите си, включително и тяхната цена. Освен това трябва да е сигурно, че като обещава по-високи лихви, след това ще може да ги плати. От рекламите и от конкуретните схватки, които текат на пазара, не бива да се правят генерализирани заключения какво всъщност се случва. Поддържаме лихвена статистика и тя показва каква е динамиката на различните проценти. На този етап няма скокообразни промени в цената на ресурса. Друг е въпросът, че за всяка отделна банка цената на ресурса се определя от много фактори – от структурата на привлечените средства, от това колко са нисколихвените и високолихвените, от съотношението на привлечените средства, с които работи, и капиталът й, защото и той си има цена. А също така от относителния дял на кредитите и от структурата на активите. Всяка банка е длъжна да балансира това така, че да осигурява устойчивото си развитие. Тоест, да има капитала, с който да гарантира активите и задълженията си, да има печалбата, с която да подкрепя необходимото увеличение на капитала. Отделно и това, което акционерите могат да инвестират. - Появи се предложение банките да постигнат джентълменско споразумение за задържане на равнището на лихвите по депозитите. Как гледа на това БНБ? - Реално цените на всеки един пазар – не само на пазара за пари, се случват в резултат от поведението на участниците на него. Това поведение протича в условията на конкуренция. Не бива да се очаква, че БНБ ще се намеси в това как функционира пазарът. Никъде по света не правят това. Идеята банките да се споразумеят за лихвата по депозитите е абсурдна. Първо, трудно могат да стигнат до такова решение. Второ, биха попаднали под ударите на закона. - Възможно ли е да бъдат намалени още минималните задължителни резерви и какви са разумните граници? - За момента е напълно достатъчно това, което направихме. Промяната на изискването за задължителни минимални резерви реално не дава пари на банките, а променя средата, в която работят – те разполагат с по-голяма гъвкавост при управлението на ликвидността си. В тази среда, в която функционира светът в момента, ликвидността е едно от най-ценните неща. Тоест, разполагането с пари по сметка. Намалените задължителни резерви не означават промяна в поведението на кредитния пазар. Между другото това е свързано с лихвените проценти - когато нещо ценно се разменя, този, който го притежава, държи да получи съответното възнаграждение. А този, който го иска – да го плати. Така че по отношение на динамиката на лихвата може да се прогнозира увеличение. - Изтичат ли пари от българските банки към трезорите майки? - Числата говорят достатъчно красноречиво, че такъв процес не се наблюдава. Вътрешните спестявания на фирми и граждани са около 39 млрд. лв. Към края на 2008 г. средствата, привлечени отвън, са 18,5 млрд. Чувствителен спад при тях не се наблюдава - те са си тук, в България. Този ресурс обаче струва пари. Друг е въпросът, че в рамките на разумното управление банките трябва да преценят оправдано ли е да ги държат тук и на кого да ги пласират. - БНБ подготвяте промяна № 9 за провизиите. Как ще се отрази това на банките? - Управителят на БНБ Иван Искров обяви в края на миналата година по повод на Деня на банкера, че ще променим правилата за провизирането на лошите кредити. Това ще позволят на банките по-голяма гъвкавост. Сега на 90-я ден, след като спре обслужването на кредита, той трябва да се опише като загуба. Практиката в ЕС варира – от 180 до 360 дни. Тоест, по-дълго време се изчаква. - Означава ли това, че на всеки длъжник ще се даде такъв голям период от време? - По правило – не. Банките ще чакат длъжника, за който виждат перспектива. Ако се вижда, че няма перспектива, по-добре е да не се чака. - Как ще коментирате отказа на банките да приемат предсрочно погасяване на заемите без такса? - Това е решение на парламента, БНБ няма право на законодателна инициатива. Има директива на ЕС за потребителското кредитиране, която трябва да влезе в сила до м. май догодина. В нея е записано, че когато лихвеният процент е плаващ, не се плаща такса. Когато обаче лихвеният процент е фиксиран, запазва се възможността за такса. Защото това означава допълнителни разходи за банката. Особено пък ако има неизпълнение на договора. Влизането в сила на директивата ще стане синхронизирано и по един и същи начин във всички държави – членки на ЕС. В момента работна група, в която участват и представители на БНБ, подготвя нов закон за потребителския кредит. Интервюто взе Станка Динева