Васил Симов е роден през 1958 г. в София. Завършва Висшия икономически институт (днес УНСС), специалност статистика. Работи в различни държавни и частни ведомства преди всичко като икономист. От 1991 г. е на борсовото поприще като изпълнителен директор на Софийска стокова борса. Преподава дисциплината „Борси и борсови операции” в УНСС. - Г-н Симов, първото тримесечие на 2009 г. вече изтече. Какво бе то за борсовата търговия у нас? - Първото тримесечие на 2009 г. действително отразява настъпващата икономическа криза, или спада в българската икономика. Тенденциите, започнали още в края на 2008 г., се усещат по по-малките темпове на активност на търговците. Въпреки че ние на Софийската стокова борса (ССБ) не усещаме по-малки обороти, по-малка активност. Забелязва се обаче като цяло,че брокерите и търговците на борсата търгуват с по-малките обеми. Главно поради свитото потребителско търсене, свитото финансиране, а може би и свитото производство. Така че първото тримесечие на 2009 г. е относително по-спокойно, по-слабо, въпреки че на ССБ оборотите са като през аналогичния период на 2008 г. - Да не стане така, че кризата да не дойде? - Не, има я, защото пък се усещат заложените по-ниски показатели и в потребителското търсене най-вече на стоки, и във финансирането от страна на банките, и в производството на основни борсови, на основни хранителни стоки както у нас, така и по света. - На какво се дължи огромният ценови спад на пшеницата в международен и национален план? - Основната причина са по-големите количества пшеница, които се изсипаха на пазара още средата и края на миналата година. Реколтата в световен мащаб е с близо 10% по-висока в сравнение с предходни години - около 680 млн. тона, а нормално предишни години производството е било около 600-610 млн. тона. Така че, когато в международен план имаме по-голяма произведена продукция, повече количества пшеница излизат на пазара, нормално е цените да тръгнат надолу. Но тук тази тенденция беше подкрепена и от по-слабото потребителско търсене, по-малките покупки, които вървяха, както в България, така и по- света. По-слабото потребителско търсене, „подкрепено“ с голямото количество реколта, са двете тенденции, които водят до спад от близо 2 пъти в цената на пшеницата през март 2009 г. спрямо март 2008 г. - Няма ли да доубие това българските производители? - Засетите площи са по-малко от реколта 2008 г. Очакваната продукция през тази година по първи прогнозни данни също ще бъде по-слаба в сравнение с реколта 2008 – както за света, така и в България. 3,6 млн. тона, които се очаква да бъдат произведени у нас, са по-малко от предходната година. Но ако погледнем миналите 4-5 години ще видим, че ние сме имали и много по-слаби години. Така че, реколта 2009 г. няма да бъде лоша, но ще е с по-малко количество произведено зърно в сравнение с реколта 2008-а. Колкото до българския производител, той изпитва огромни трудности. Първият факт е налице – очакваните по-малки количества произведена продукция. Основната причина за безпокойството в сектора - това са спрените финансирания от страна на банките и на фирмите, които традиционно всяка година успяват да дават „на зелено“ пари на земеделските производители. - Доколко прогнозите на организации като Световния съвет по зърното и COSERAL влияят на цените на стоковите борси? - Те няма да повлияят, защото прогнозата на COSERAL е доста оптимистична. Аз лично очаквах по-ниски данни за бъдещата реколта 2009 от пшеница, така че оценките на COSERAL могат да стимулират пазара. Той е доста развит, динамичен и равнопоставен от борсова гледна точка. Не може слухове да му влияят. Основната причина, която влияе върху цената, това са количествата стока, излезли на пазара, и реалностите на купувачите – желанието и най-вече възможностите да купят тази стока. Това определя цената. Специално ние трябва да наблюдаваме много зорко реколтата в Русия и Украйна и поведението на търговците от там през лятото на 2009 г., за да видим накъде ще тръгнат техните експортни цени. И оттам вече ще се ориентираме към българските износни стойности на пшеница и фермерските цени, т. нар. изкупуване от място на зърнената реколта. - Няма ли ЕС да се противопостави на поведението на Русия и Украйна с този тип административни мерки, влияние на цените, мита, такси? - Няма как, защото Русия и Украйна не са в ЕС, а ние, държавите - членки на съюза в Черноморския басейн, не можем да им бъдем конкурентни. Първо, те са много по-голям производител на зърно в сравнение с България и Румъния и дори в сравнение с целия ЕС. Второ, защото могат по-гъвкаво да си определят вносно-износния режим и по този начин продукцията им да бъде по-конкурентна на продукцията да речем на Румъния и България. Така че ние ще се придържаме към общите правила и норми, които са определени от ЕС и в много отношения ще вървим след събитията, което не е добре за пазара. - Като говорим за стокови борси и картели, защо усилията на ОПЕК не успяха да повишат цената на суровия петрол? - Като че ли техните усилия са по-слаби, отколкото е пазарът. Не можем да очакваме цени на петрола от 100-150 долара за барел, колкото бяха преди време, но все пак едно връщане на нивата от диапазона от 70-80 долара за барел би било добре за държавите износителки на петрол. Но пазарът показва нещо друго – по-слаба консумация, по-малко финансов ресурс, с който да се закупува суровината, и тази тенденция се оказва по-силна, отколкото желанието на държавите от ОПЕК. - А спекулативните играчи? Те още съществуват ли в същия обем и със същите апетити, както миналата година? - Има ги, но спекулативните играчи като че ли се отдръпват от петрола. Може би не им се струва толкова атрактивен за печалба, а може би ще се насочат към някоя друга стока. - Има подобни актуални спорове за максималната и минималната цена на златото. Надценен или подценен е благородният метал като инвестиционен инструмент? - На пазара вложенията в злато носят печалба. Така че тези спекулативни играчи, които залагат на благородния метал, със сигурност няма да загубят, а дали ще спечелят достатъчно, не мога да кажа. - А какво трябва да се случи, за да станем свидетели на поскъпването на цветните метали, които в момента са рекордно евтини? - Поскъпването на цветните метали е добре дошло за производителите, но ще изиграе лоша шега за търговците. Засега на пазара имаме по-скоро радост от страна на потребителите и угриженост от страна на производителите. Може би ще трябва да се раздвижи повече индустрията и самото потребление на цветни метали. В условията на икономическа криза това трудно може да се случи сега. Така че аз по-скоро очаквам в рамките на цялата 2009 г. цените на цветните метали да останат на тези нива – относително по-ниски в сравнение с преди година. Но с излизането от кризата едно от първите неща, което ще поскъпне, това са цветните метали, защото веднага индустрията ще има нужда от нови и нови количества. - Въз основа на данните от началото на годината можем ли да очакваме дефлация до края на 2009 г.? - Не зная, ние сме доста по-слаба икономика. Нас кризата ни засяга, разбира се, но в много по-малка степен, защото сме на доста по-ниско равнище на икономическо развитие. И един спад при нас е в проценти по-малък, отколкото при развитите икономически държави. Така че при нас кризата ще отмине малко по-бавно, но пък ще ни засегне в по-малка степен. - Вицепремиерът и финансов министър на Русия Алексей Кудрин прогнозира задълбочаване на проблемите в сферата на фондовите и стоковите борси. Оптимист, реалист или песимист е необходимо да бъде човек в настоящата ситуация? - Във всяка една ситуация човек трябва да бъде реалист. Действително обемите на фондовите най-вече, пък и на стоковите пазари, са доста по-скромни в сравнение с минали години. Това личи и на българския пазар. Смятам, че следейки реално нещата в икономиката, както на България, така и на света, това ще бъде печелившата тактика за всеки участник на пазара. Реално да оцени ситуацията на пазара – търсенето, предлагането, потреблението, производството, за да бъде готов във всеки момент да заеме подходящата позиция за купувач или продавач. Това важи и за играчите на стоковата, и за играчите на фондовата борса. Нищо че в момента сме в спад. Рано или късно борсовите пазари ще заемат своята роля. Доста по-предпазливи ще бъдат вече фючърсните операции и опционните сделки, защото и те до известна степен задълбочиха кризата. Колкото ние в България – нашата борса е изцяло за спот и форуърд контракти, като нямаме фючърсни контракти и това може би ни спаси от краха на всички борси. При нас няма спекулативни покупки и продажби, така че икономическата криза засегна в по-малка степен борсовата търговия. Интервюто взе Васил Загоров