Акционерният капитал е пътят към възстановяването
Архитектите на световната икономика са изправени пред най-голямото предизвикателство от 30-те години на ХХ век. На пазарите се долавят силни опасения, че безпрецедентните пакети от мерки за стимулиране на икономиката и усилията за рекапитализиране на банките чрез кредити от държавата ще имат краткотраен успех.
Алън Грийнспън
Архитектите на световната икономика са изправени пред най-голямото предизвикателство от 30-те години на ХХ век. На пазарите се долавят силни опасения, че безпрецедентните пакети от мерки за стимулиране на икономиката и усилията за рекапитализиране на банките чрез кредити от държавата ще имат краткотраен успех.
През последните две столетия световният капитализъм е преминавал през подобни кризи и досега винаги е оцелявал и след това е успявал да постигне дори по-голямо материално благоденствие. Как би изглеждал светът днес, ако вместо мащабните опити на правителствата да сдържат пристъпите на кризата бяхме позволили на пазарните механизми и инструментите за "автоматично" стабилизиране да действат без допълнителна помощ?
Има твърде много противоречащи си варианти, за да отговорим еднозначно на този въпрос. Съществуват обаче интересни възможности, предлагащи утехата, че ако всичко друго се провали, то световната икономика не е изправена пред години на стагнация или нещо още по-лошо. Според един от възможните сценарии зад безпрецедентната загуба на богатство, отчетена през последната година и половина, се крие "зародишът" на възстановяването на икономиката.
Всички борси са близо до "повратната точка"
Фондовите борси по цял свят вече би трябвало да са близо до "повратната точка".
Дори ако възстановяването на фондовите борси е слабо, промяната на тенденцията може да има огромни и положителни икономически последици.
Преди срива от август 2007 г. за няколко месеца кризата бе изцяло финансова. Счетоводните баланси и паричните потоци на световната икономика извън финансовия сектор бяха в добро състояние. През есента на 2007 г. обаче кризата излезе от финансовата система и се разпространи и в други сектори. Световните цени на акциите достигнаха пика си в края на октомври и след това за близо едната година до фалита на Lehman Brothers прогресивно се понижаваха. Световните загуби от поевтиняването на акциите на корпоративните дружества, листвани на борсите, до този момент бяха 16 трлн. долара. През десетте седмици след фалита на Lehman Brothers загубите се увеличиха над два пъти до почти 35 трлн. долара, котировките се сринаха с над 50%, а нивото на корпоративния ливъридж се удвои.
Като се добавят трилионите долари в загуби от жилища, нелиствани компании и нетърговските дружества, общите загуби лесно биха могли да превишат 40 трлн. долара, което е приблизително две трети от световния брутнен вътрешен продукт (БВП) за последната година.
Размерът на тази загуба допринесе много за парализирането на световната финансова система, защото акционерният капитал служи като опора за всички корпоративни и ипотечни кредити и деривати.
Полезно е да обмислим ролята на акционерния капитал в световната икономика на фона на общия световен финансов баланс. Всички дългове (държавни и частни) и деривати се балансират, като интелектуалната и материалната собственост по пазарна цена се поставят в лявата колона на финансовите баланси, а пазарната стойност на акциите - в дясната колона. Промените в стойността на акциите водят до еднакви промени в двете колони на баланса.
В един момент световните цени на акциите ще достигнат дъното и след това ще започнат да се увеличават. Поскъпването на акциите на компаниите от световния частен сектор ще доведе до увеличаване на нетната стойност на всички предприятия. На спекулативния пазар цените на по-голямата част от акциите ще започнат да се увеличават. Вероятно всички представители на световния бизнес ще издадат емисии с нови акции. В сегашната икономическа среда новите акции ще раздвижат замръзналите пазари и ще осигурят в световен мащаб капитал за компаниите като цяло и за банките в частност. По-големият акционерен капитал ще стимулира междубанковото кредитиране, ще увеличи пазарната стойност на дълговете и акциите и би могъл да възстанови замиращите кредитни пазари. Накратко, ликвидността би трябвало да се възстанови и опасенията от обявяване на неплатежоспособност да намалеят. Възстановяването на нормалното кредитиране в света може да бъде толкова ефективно като стимулатор, колкото и всяка финансова програма за стимулиране на икономиката. Увеличаването на капиталовите печалби ще увеличи акционерния капитал в балансите, но въпреки нарасналата ликвидност и намалелия риск от неплатежоспособност само по себе си то няма да доведе до засилване на икономическата активност.
Компаниите обаче могат да засилят икономическата активност
Повечето търговци на автомобили, например, като компенсация за неудобството вероятно ще приемат акции при заплащането. През десетилетията неуспехите на интермедиацията засегнаха множество икономики, като най-ярко се проявиха в Япония през 90-те години.
Движението на котировките на акциите се определя най-често от прогнозите за печалба и икономическа активност. Заменянето на държавните кредити с частни кредити помогна да се предотвратят някои крайни проявления на кризата на платежоспособността. Възстановяването на фондовия пазар, който в голяма степен се влияе от намаляващите сега опасения, може да стане ядрото на "повратната точка" на кризата.
Основният въпрос е кога цените ще се възстановят
Темпът на влошаване на икономическите условия не може да се задържи за неопределено време. Когато опасенията намалеят, цената на акциите ще се увеличи. Дори ако възстановим само половината от загубените 35 трлн. долара, то новоиздадените акции и допълнителните дългове, до които ще доведе възстановяването, са най-важните източници на финансиране за банките. Както почти всеки започва да признава, възстановяването на добро равнище на финансовата интермедиация е ключът за възстановяването на икономиката. Провалът ще намали силно положителните ефекти от финансовите стимули.
*Авторът е бивш председател на Управлението за Федерален резерв на САЩ