Кристалина Георгиева завършва УНСС. Била е доцент, преподавател в университета. Автор е на първия учебник по икономика у нас. Специализира в Англия и САЩ и чете лекции в различни висши учебни заведения по света. Започва работа в Световната банка като икономист по околната среда за Европа и Централна Азия и се издига до поста директор за Източна Азия и Тихоокеанския регион. Била е също директор за Русия, отговаряла е за стратегията и инвестициите в инфраструктура и устойчиво развитие. В момента Кристалина Георгиева заема поста вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка. - Г-жо Георгиева, прогнозата на Световната банка сочи, че икономиката на планетата ще се свие. Означава ли това, че сме изправени пред криза на модела? - Действително прогнозата е, че растежът тази година ще бъде отрицателен – минус 1,7%. Очаква се 6% съкращение в световната търговия - най-значителното през последните 80 години. Дори догодина да има растеж, ще се запази високо нивото на недоизползваните производствени мощности, a това означава висока безработица. За много страни, особено в източноевропейския регион, където спадът е най-дълбок, кризата създава сериозни фискални проблеми. В такива условия логично се появява въпросът дали не сме стигнали до криза на модела, върху който се гради съвременната икономика. Не бива да забравяме обаче, че този модел позволи 15-20 години устойчив растеж, особено в развиващите се страни, и доведе до подобряване на условията на живот на милиарди хора. Но той подлежи на развитие – имаме нужда от по-добро регулиране на финансовите пазари и решителни действия за коригиране на фискалните дисбаланси в световната икономика. Безусловно ще сме свидетели на големи промени, особено в ролята на държавното регулиране. Срещата на Г-20 определи най-важните от тях – в областта на финансовите пазари, в управлението на риска и в координирането на действията на националните регулатори. Но това са промени в рамките на модела на отворената пазарна икономика, а не негова алтернатива. - Какво трябва да се направи за излизане от кризата? - Необходимо е повишаване на агрегатното търсене в глобален мащаб. Включително и в по-бедните страни, където има фискални ограничения. Затова трябва да използваме международните институции като Световната банка и Международния валутен фонд, а отделните държави да премахнат ограниченията като отсъствието на търговски кредити и на финансови ресурси. Необходимо е да се възстанови функционирането на банковата система, без която икономиката не може да работи нормално. Впечатляващото е, че сме свидетели на координирани действия, каквито е нямало през 30-те години на миналия век при Великата депресия. Глобалната криза не може да се реши с местни, локални мерки. Тя изисква глобални решения и лидерите на Г-20 в Лондон предложиха пакет от мерки, включително мобилизиране на допълнителни 1,1 трилиона долара предимно за стимулиране на развиващите се страни и тези в преходни икономики. Борсите по света реагираха бързо и положително, но по-важно е да видим как ще реагира реалната икономика и дали тези действия са достатъчно решителни, за да накарат моторът й да заработи на пълни обороти. - В резултат на кризата се появи недоверие между банките и техните клиенти. Преодолява ли се то? - Психологията на пазара не е нещо, което лесно може да се предвиди. Това, което виждаме в САЩ и в много други страни, е, че има не толкова проблем на ликвидността, колкото отсъствие на доверие и блокиране на артериите на банковата система. Финансовата криза премина в криза на реалната икономика, а тя - в безработица и в социални проблеми. За да се върнем към нормален ход на икономиката, трябва да минем през два етапа: първо, да изчистим банките от токсични активи, за да се върне доверието в тях, и, второ – на тази основа те да заработят нормално, да се възстановят кредитът и растежът на основата на нови предприятия, да се увеличи заетостта, доходите (заплатите и печалбите) и приходите на държавата. Положителните сигнали от САЩ през последните 2 седмици се приемат като светлина в края на тунела. Той обаче е дълъг - проблемът няма да се реши лесно и бързо, трябват ни време и търпение. - Откъде обаче ще се намерят пари за банките в развиващите се страни в Източна Европа? - Специално за Източна Европа групата на Световната банка, заедно с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), са в състояние да осигурят над 31 милиарда долара за финансовия сектор в региона. Международната финансова корпорация от групата на Световната банка работи по четири благотворителни програми, възлизащи на общо около 30 милиарда долара, и са ориентирани към банковия сектор. Едната е за рефинансиране на банките в развиващите се страни. Втората – за стимулиране на търговското кредитиране. Третата програма е за мобилизиране на бързо оборотни търговски кредити и за ускоряване на експортното кредитиране. Четвъртата поддържа микрофинансирането. Целта на тези програми е да се повиши факторът доверие. Te служат като катализатор за привличането на допълнителни ресурси и укрепват стабилността на финансовата система. - Някои държави от Централна и Източна Европа и балтийските страни вече потърсиха помощта на МВФ и Световната банка. Има ли достатъчно пари за всички? - Най-същественият резултат от срещата на Г-20 за развиващите се страни, Централна и Източна Европа и Балтика e решението да се утроят ресурсите на МВФ от 250 на 750 милиарда долара. Що се отнася до групата на Световната банка, за щастие ние сме добре капитализирани. В състояние сме в рамките на 3 години - от 2009 г. до 2011 г., да мобилизираме 100 млрд. долара. През Международната финансова корпорация можем да осигурим още 35-36 милиарда долара за частния сектор в допълнение на програмите, за които споменах по-рано. Осигурени са и 42 милиарда долара за най-бедните страни. Регионалните банки за развитие също могат да мобилизират значителни средства. - Как изглежда българската икономика през погледа на Световната банка? Очаквате ли и България да има затруднения и ще стигнат ли парите? - От фискална и от макроикономическа гледна точка България влезе в кризата от по-добра позиция, отколкото много други страни, с бюджетен излишък и нисък външен дълг. Нашата икономика обаче е много чувствителна към външни фактори. Спадът на износа и спадът на чуждите инвестиции са доста сериозни, а частният сектор е много задлъжнял – в края на миналата година краткосрочният ни външен дълг беше 13 милиарда евро. Това, че имаме валутен борд, дава повече доверие и хоризонт на планирането за българските производители. Но той също значи, че нашата валута не може да се девалвира – а това удря по конкурентоспобоността на българските стоки и услуги. България е сравнително ниско разходна страна, но през последните две години заплатите се покачиха с по-висока скорост, отколкото производителността на труда. В условията на криза, борд и висок краткосрочен дълг следващите месеци няма да са леки за българскaта икономика. Правителството трябва внимателно да следи икономическите показатели и да действа бързо. Мога да ви уверя, че ако то прецени, че има нужда от финансиране, ще може да го мобилизира. - Смятате ли, че ЕС трябва да направи компромис и да ни приеме ERM II? - Не е важно какво смятаме ние с вас, а как се отнася към това ЕС. В тези сложни и несигурни условия подобни решения се взимат много внимателно. - В България се говори, че има планове да бъдете предложена за следващия премиер, какъв е вашият коментар за това? - Благодаря за въпроса, приемам го като комплимент. В Световната банка служа на 185 правителства, а това значи, че докато съм тук, не мога да имам или даже да планирам каквото и да е роля в едно от тях. Интервюто взе Станка Динева