Първо се появиха „кървавите диаманти“ – скъпоценни камъни, които подклаждаха въоръжени сблъсъци и ставаха причина за нарушаването на човешките права в Либериа и Сиера Леоне. После възникнаха „какаови конфликти“ – шоколадовата суровина, която се добиваше от деца и стана причина за гражданска война в Бряг на слоновата кост. Сега загриженост нараства около минералите, които се използват в потребителската електроника. Възможно ли е да започва BloodBerry или конфликт на клетъчните телефони, които се намират в джоба ти? Нова група в Конгреса на САЩ си е поставила за цел да организира законодателна кампания, която да повиши информираността относно „конфликтните минерали“ от Демократична република Конго и да притисне компаниите да се откажат да доставят по незаконните канали. По въпроса за рудите, добивани от агресивни въоръжени групи в източните райони на страната, на практика могат да попаднат във всяко електронно устройство – смартфони, MP3 плеъри и лаптопи. Активистите заявяват, че покупката на продукти, които съдържат подобни материали, позволява на милициите да продължават въоръжените сблъсъци, които се отличават със своята бруталност и включват убийствата на цивилни, насилие над жени и привличането на деца за войници. „Потребителската електронна индустрия е най-големият краен клиент на минерали, които подклаждат боеве в Източно Конго“, заяви Джон Норис (John Norris), изпълнителен директор на Enough Project – адвокатска група, която се фокусира върху тези проблеми. „Компаниите, които използват подобни минерали, имат задължение да се уверят, че не финансират индиректно въоръжени групи. Това може да стане чрез изискването на повече информация и по-добро поведение от страна на техните доставчици“, уточнява експертът. Компаниите за електроника са били наясно с проблема за известно време, но те като цяло са съсредоточени само върху доставката на определени суровини, известни като колтан. Колтан е разговорна африканска дума за руди, съдържащи тантал, който се използва в зарядни елементи с широко приложение в електронната индустрия. От Enough Project обявиха, че през последния месец са изпратили писма до 21 големи компании в сектора с искане да проведат контрол върху своите вериги за доставка на калай, волфрам и злато. Инициативата е приемлива за законодателите и производителите В Конгреса сенаторът Сам Браунбек в партньорство с колегата му Ръс Фейнголд и Дик Дурбин искат да се преразгледа законодателството, което има за цел да се справи с този проблем. Законопроектът, който бе въведен на 4 април тази година, изисква от компаниите, които си доставят минерали от този регион, да разкриват информация за източниците си на доставка. „Много хора в Конго, особено малки деца и жени, страдат от действията на въоръжени групировки, които се опитват да изкарат печалба от добива на „конфликтни минерали“ като колтана, заяви Браунбек. –Надявам се, че моите колеги и аз сме в състояние да прокараме законодателство, което ще доведе до отчетност и прозрачност във веригата за доставки на минерални суровини, използвани в производството на много електронни устройства, както и че законодателството в крайна сметка ще спаси животи", уточни сенаторът. Няма съмнение, че минералите се добиват от въоръжени групи в големи региони, в които цари беззаконие. Във фракциите участват бивши конгоански войници – ренегати, бунтовници тутси и дезертирали войници от племето хуто, които воюваха в Руанда през 1994 г. Те контролират мините, които според данни на Enough Projec, Обединените нации и други организации генерират приблизително от 144 до 218 милиона долара всяка. Според International Rescue Committee (IRC) oт 1998 г. в ДР Конго са убити повече от 5,4 млн. души. ОНН е изчислила, че 200 000 жени са били изнасилени и въоръжените фракции, които все още са активни в източните региони на страната, са използвали деца за минната промишленост, военните действия и други дейности. Минералите от източните региони на Конго се доставят основно на посредници от Малайзия, Тайланд, Китай и Индия. Компаниите изкупуват минералите и ги размесват с руда от друг произход, а конгоанската руда, която макар и малък процент според търговците на ресурси прави общата суровина по-евтина. След преработка рафинираният метал се предлага на фирмите за производство на електроника. Те го използват за направата на различни компоненти и електрони устройства, вариращи от клетъчни телефони през цифрови камери и телевизори. Отделянето на „добрите“ от „лошите“ руди е трудно Според Дейвид Съливан, който участва в проекта Enough, подобни суровини са най-изгодни на компаниите производители, а не на посредниците, защото те имат най-голяма полза от схемата. „Нереалистично е да се очаква, че крайният потребител ще ходи да се рови в Тайланд. Реалистично е обаче за консуматорите да искат спокойствие на съвестта, че техните покупки не са причина за упражняването на сексуално насилие по света“, уточни той. Някои компании вече имат политическа позиция относно минералите от ДР Конго. Motorola, Apple , HP, Nokia и RIM създават препятствия за доставчиците на африканска руда. „Минната активност, която става причина за разпалването на конфликти е неприемлива“, са написали от Motorola в отговор на писмото на проекта Enough. HP също са заявили, че ще работят по този проблем. "Ние приемаме много сериозно въпроса за социалните и екологични условия, свързани с нашата електроника индустрията и веригата за доставки", обяви Джуди Глейзър, директор на HP по глобалните – социални и екологични, въпроси. И въпреки желанието на компаниите да сътрудничат, това няма да бъде лесно. Няма изградена система за сертифициране на минералите по региони. „Изключително трудно ще е да сортираме всички руди, идващи от Източно Конго или от Централна Африка, особено при отделянето на „добрите“ от „лошите“ руди, смята Джейсън Стърнс, който е наблюдател и разследващ на ООН в ДР Конго. Дори простото избягване на минерали от този регион няма да свърши работа. Бунтовниците имат други линии, по които да финансират въоръжените си групи, а в Централна Африка има мини, които са абсолютно легални и са единствен доход за населението. Много от големите компании са членове на Electronic Industry Citizenship Coalition и на Global e-Sustainability Initiative – работни групи, които фокусират вниманието си върху рудодобивните проблеми като тези в Демократична Република Конго. Докладите на тези организации за последната година отбелязват предизвикателствата за създаването на правни норми, които да помогнат изолирането на нелегално добитите минерали. Те също отбелязват като основен проблем създаването на класификация, която да съумее да отдели „лошите“ от „добрите“ източници. В докладите са очертани цели за справяне с проблема, включително въвеждане на "прозрачност модели на веригата за доставки", за калай, тантал и кобалт. Компаниите обаче не искат да разгласяват своите търговски контакти, което пречи на работата на проекта. Предишните усилия да се изчистят веригите за доставка са имали спорен резултат. Кимбърлийският процес обединява правителствени, индустриални и неправителствени инициативи, които удостоверяват каналите за добив и превоз на необработени диаманти. Работата му е до голяма степен успешно и гарантира, че голямата част от камъните, използвани в световен мащаб, са „освободени от конфликти“. Проблеми за използването на детски труд обаче остават валидни за какаовата промишленост в Западна Африка и производството на памук в Казахстан и Централна Азия. Тук смесените държавни, фирмени и граждански инициативи още не са пробили. (По материали на Fortune)