Рагурам Раджан* „Икономист“ Както срещата на лидерите на страните от Г-20 показа, обикновено започваме да въвеждаме мерки за регулация през периоди на криза. Тогава праведните политици усещат необходимост да направят нещо, тъй като крехките финансови баланси на банкерите и пресните спомени ги подтикват да избягват рисковете, а регулаторните органи втвърдяват решителността си под влиянието на общественото недоволство срещу небрежността, която са проявили по-рано. Мерките за реформиране на регулаторната система обаче се вземат под влияние на заблудата, че регулираните обекти и пазарите, на който те работят, са статични и пасивни, а регулаторната среда няма да се промени в хода на икономическия цикъл. Колкото и иронично да звучи, вярата в драконовите регулаторни мерки е по-силна в ниската точка на икономическия цикъл, когато е малко необходимо икономическите субекти да бъдат регулирани. И обратното - погрешното схващане, че пазарите сами ще се погрижат за себе си, е най-разпространено във върховите моменти на икономическия цикъл, когато има най-голяма опасност за устойчивостта на системата. Анализите доказаха необходимостта от устойчиви „рецепти“ Тези различия трябва да бъдат отчетени и да се приемат регулаторни мерки, устойчиви на промените в икономическия цикъл. Ако това не бъде направено, то възникват множество опасности. Най-новите доклади доказаха необходимостта от "антицикличен" капитал - през добрите времена изискванията за банков капитал силно да се увеличават, а през лошите за икономиката периоди да се позволява известно облекчаване на тези изисквания. Въпреки че на пръв поглед тези предложения могат да са по-малко ефективни, отколкото са залагали техните автори. През периоди на икономически бум пазарът изисква от банките да поддържат ниско ниво на капитал, отчасти защото заради еуфорията загубите като че ли изглеждат малко вероятни. Така че, когато регулираните компании са принудени да държат повече скъп капитал, отколкото състоянието на пазара налага, то те имат интерес да пренесат дейността си към нерегулирани стопански субекти, както банките и направиха със структурираните инвестиционни инструменти и целеви дружества при сегашната криза. Дори ако регулаторните органи положат усилия да предотвратят това прехвърляне на дейност, банките могат да нарушат капиталовите изисквания и да поемат риска да не бъдат засечени от регулаторните органи или да се надяват да им бъдат наложени по-леки санкции. Опитите да се смекчат капиталовите изисквания през периоди на криза са също толкова обременяващи. За да се създаде стабилност, правилата трябва да са всеобхватни Пазарът, който не е склонен да поема рискове, налага на банките да задържат повече капитал, отколкото регулаторните органи изискват и, естествено, той ще вземе надмощие. Дори самите изисквания за банков капитал може да не са имунизирани срещу спадовете и възходите в икономическия цикъл. Когато спомените за сегашната криза избледнеят и идеологическите тенденции се променят, ще се появи силен политически натиск за смекчаване на капиталовите изисквания или намаляване на строгостта при тяхното спазване. За да се създаде стабилност през различните периоди на икономическия цикъл, новата регулация трябва да е всеобхватна, условна и на приемлива цена. Обхващането на всички финансови компании, които прибягват до ливъридж (възможност за инвеститорите да използват заемен капитал като допълнително финансиране към вече инвестирани средства), би трябвало да намали привлекателността на насочването на дейности от строго регулирани към по-слабо регулирани фирми в периода на икономически бум. Тези прехвърляния са източник на нестабилност, защото дейностите, които строго регулираните банки изоставят, често се насочват към тях като бумеранг в периода на икономически спад по непредвидени пътища. Регулационните мерки трябва също така да са условни, за да действат с повече сила в момент, когато е по-вероятно частният сектор сам да се дестабилизира, но да налагат по-малко ограничения през другите периоди. Това ще направи мерките по-приемливи като цена, а също и по-малко предразположени към посредничество или разединяване. Под каква форма могат да се въведат мерките? На първо място, вместо да се изисква от финансовите институции да увеличат постоянния си капитал, те могат да бъдат задължени да сключат споразумения за капитал, който да бъде инжектиран, когато те или системата изпаднат в затруднения. Тъй като тези споразумения за "условен капитал" ще се сключват през добрите времена, когато вероятността от обръщане на икономическите тенденции изглежда малка, то те ще са евтини (спрямо увеличаването на новия капитал в период на рецесията) и поради това ще се задействат по-лесно. Тъй като вливането се разглежда като малко вероятна възможност, то компаниите не могат да увеличат рисковия си профил, използвайки бъдещия капитал като гаранция. Насочеността на мярката към лошите времена, когато капиталът е ограничен, пък защитава системата и данъкоплатците. Една от възможностите за създаване на "условния капитал" е банките да емитират дългови книжа, които автоматично да се обърнат в акционерен капитал при изпълнението на две условия. Първото е системата да е в криза (според оценката на регулаторните органи или според обективни показатели), а второто - уставният капитал да падне под определено ниво. Първото условие гарантира, че банките, които са изпаднали в затруднения поради специфичните си грешки, а не защото в системата има проблеми, няма да избегнат дисциплинарните последици от задлъжняването. Второто условие възнаграждава добре капитализираните банки, позволявайки им да избегнат ефекта от принудителното обръщане (броят на акциите, в които ще бъде обърнат дълга, ще бъде определен като ниво, така че да намали значително стойността на стария акционерен капитал). То също така ще даде на банките, които очакват загуби, стимул да увеличат новия си акционерен капитал. Общата полза е, че приемайки принудителното обръщане на дълг в акционерен капитал, банките ще увеличават бързо новия акционерен капитал при отчитане на загуби, което ще защити данъкоплатците. Новите инвеститори, поучавайки се от неотдавнашния опит на чуждестранните инвеститори, които инвестираха в пари точно преди американските бани да обявят по-големи загуби, трябва да бъдат убедени, че банките са изчистили напълно всички потенциални рискови активи, за които ръководствата им знаят. Друга възможност за набиране на условен капитал е изискването финансови компании, които са системообразуващи и използват ливъридж, да купуват напълно гарантирани застрахователни полици (от компании, които не използват този финансов инструмент, от чуждестранни лица или от правителството). Тази мярка ще капитализира тези институции, когато системата е в беда. Има и други варианти, според които ще се изисква банките да увеличават капитала си, за да компенсират загубите, като един от тях е и сигнализиране на регулаторите. Вариант: облекчаване на условията за обявяване на фалит Могат да се въведат и регулационни мерки, насочени към институции, които са "твърде големи, за да се разпаднат". Въвеждането на ограничения за големината и дейността им обаче би било твърде обременително, когато те се разрастват бързо, увеличавайки стимула си да смекчат контрола. Може би мярка, която би била по-устойчива на фазите на икономическия цикъл, е облекчаването на условията за обявяване на фалит. Какво би станало, ако компаниите, които са достатъчно големи, за да създадат опасност за стабилността на финансовата система, се задължат да разработят план, който ще позволи да обявят несъстоятелност в рамките на няколко дни? Подобен план би наложил на банките да проследят и документират рисковите си активи по-внимателно, вероятно чрез по-пълноценното използване на технически средства. Механизмът трябва периодично да бъде подлаган на проверка за устойчивост от регулаторните органи и да е подкрепен чрез законодателни механизми. Необходимостта да се разработи подобен план ще стимулира финансовите институции да намалят ненужната сложност и да подобрят ръководството, а в периода на икономически спад няма да има особени затруднения и може да принуди ръководството да обмисли немислимото. Кризата предлага рядката възможност да се направят реформи. Изкушението е да прекалим с регулирането, както се случи в миналото, само за да преминем след това към прекомерна либерализация. По-доброто решение е да разработим регулация, която е имунизирана срещу върховете и спадовете в икономическия цикъл. Банковата система в САЩ даде поредните си жертви Изминалата седмица стана поредната, в която бяха обявявани фалити на банки в САЩ, като към момента общият им брой от началото на годината достига 25. Базираната в Мисури American Sterling Bank беше затворена от регулаторните органи в петък, като по данни на Федералната корпорация по депозитно застраховане (FDIC) към 20 март банката разполага с общи активи от 181 млн. долара и депозити за 171,9 млн. долара. Депозитната база ще бъде поета от Metcalf Bank, под чиято марка ще отворят днес офисите на Аmerican Sterling в Мисури, Калифорния и Аризона. Metcalf Bank се е съгласила да купи активите на American Sterling Bank за около 173,6 млн. долара. По оценки на FDIC фалитът на банката ще струва на застрахователния фонд 42 млн. долара. За банков фалит се съобщава и в Невада, като „жертвата“ на финансовата криза се казва Great Basin Bank. Активите й са за 270,9 млн. долара, а депозитите – за 221,4 млн. долара. Влоговете й ще бъдат поети от Nevada State Bank *Авторът е бивш главен икономист на Международния валутен фонд. Заглавието е на редакцията.