Джефри Гартън, професор в Йейлския университет по мениджмънт.
Финансовите услуги, както и преди, ще предлагат добри работни места, приходи и оживление на градовете, които успеят да ги привлекат. Още повече, че, както историята показва, големите финансови центрове дават на страните, в които се намират, значително влияние в глобален мащаб. Поради тези причини надпреварата между тези средища на бизнеса ще продължи да бъде силна.
Щом започне възстановяването на световната икономика обаче Ню Йорк и Лондон може би ще се конкурират не толкова един с друг, колкото с един нов голям играч - партньорство между Хонконг и Шанхай, така наречения Шангконг, което е символ на логичното пренасяне на центъра на финансовата тежест на изток.
Ню Йорк и Лондон години наред ще лекуват своите рани

Ню Йорк, както и Лондон, в продължение на години ще лекуват тежки рани. И в САЩ, и във Великобритания ще има огромни бюджетни дефицити, което ще доведе до по-високи данъци и намаляване на държавните инвестиции в някои сектори на услугите. Като например транспортът, образованието, дори и културата, които привличат талантливите хора в големите градове. И в двата финансови центъра можем да очакваме засилване на финансовата регулация, както и правителствени намеси ad hoc, което ще причини нарастване на разходите и непредвидимостта на бизнес дейностите в тези градове. Полемиката около възнагражденията, получавани от финансистите ще са причина много професионалисти да си потърсят друг вид работа, прогнозира Гартън.
Положението на Ню Йорк ще пострада и от появата на друг голям финансов център на източния бряг на САЩ - Вашингтон, окръг Колумбия, където в момента е съсредоточено най-голямото богатство на света. Там сега се намира най-големият в света суверенен здравен фонд и скоро американската столица ще се окаже в епицентъра на реформата в световната регулационна система. Засилването на връзките между политиката и финансовия сектор ще породи нови рискове за американската финансова система.
Очакванията са Китай да бъде най-големият кредитор в света

Китай, от друга страна, десетилетия наред ще бъде най-големият кредитор в света. Когато в миналото Великобритания и САЩ заемаха тази позиция, то те бяха водещите финансови центрове.
Китай притежава няколко от най-големите банки в света, които са и добре капитализирани. В страната има множество и големи компании, а някои от тях се стремят в скоро време да листват книжата си на фондовите борси в Хонконг и Шанхай. Китай има бързо увеличаваща се средна класа, разполагаща с големи спестявания, което ще насърчи развитието на по-голям и по-усложнен сектор на финансовите услуги. Китайската икономика все още бележи темп на растеж от над 6% (спрямо отрицателните стойности на показателя в САЩ и Великобритания) и ще излезе от финансовата криза далеч по-силна от американската или британската икономики, смята професорът.
В Китай липсва сложността, която се наблюдава на Уолстрийт или в лондонското Сити, но предвид проблемите, до които доведоха сложните и непрозрачни ценни книжа, то една по-проста система има своите предимства. Китай ще трябва да пусне валутата си на световните пазари, но това вече започва постепенно да се случва, след като през миналата година китайският ренминби (официално название на юана - бел. ред.) поскъпна с 16 на сто спрямо долара и неотдавна Пекин позволи на няколко държави да задържат в резерва си китайска валута.
Как Азиатската сила би могъл на направи големия, драматичния скок?
Могат да се засилят връзките между Шанхай и Хонгконг и да се прехвърля финансово ноу-хау от бившата британска колония. Разстоянието между двата града е 750 мили (1 миля е равна на 1,6 км. - бел. ред.), което не е чак толкова далеч в епохата на бърз транспорт и интернет комуникация. Връзките вече са направени: неотдавна Пекин обяви, че Шангконг ще е един от основните финансови центрове през следващото десетилетие и сътрудничеството между Шанхай и Хонгконг се засилва, както сочат неотдавнашните споразумения за съвместна работа между ключови борси в двата града. Пекин би могъл и да оповести общи регураторни правила, които да са в сила както в Шанхай, така и в Хонгконг и да наеме някои от най-добрите финансисти в света да засилят регулаторните структури - може би като ги примами с изгоден данъчен режим, който на запад вече е невъзможен.
Освен това, ако Китай продължи да оспорва доминацията на американския долар и необходимостта от нова валутна система, то някои страни може би няма да имат друга възможност, освен да послушат Пекин и постепенно да започнат да действат в тази насока. Залезът на долара като основна световна валута ще доведе до увеличаване използването на ренминби, а това ще гарантира популярността на Шангконг.
САЩ и Великобритания трябва да се насочат към растеж
САЩ и Великобритания трябва да осъзнаят, че при възстановяването на банковата система е важно жизнеността на финансовите им центрове да бъде насочена към растеж и просперитет, както и към геополитическо влияние. Това ще доведе до търсене на начини за регулация, данъчен режим и осигуряване за качество на живота, насочени към задържане на най-талантливите хора. За съжаление обаче могъщи политически сили се движат в противоположната посока и САЩ и Великобритания могат да платят тежка цена за много години напред, обобщава Гартън.