Унгарският форинт и полската злота добавиха към стойността си съответно 14% и 12% спрямо еврото от дъната си през март. Въпреки това инвеститорите не трябва да бъдат свръхоптимистично настроени. Намаляването на въпросните дефицити по текущите сметки ще изисква болезнени икономически промени, констатира американското издание.
Прибалтийските икономики ще се свият най-малко с 10% тази година. Решение да излязат от валутен режим може да предостави известно облекчение. Тогава обаче девалвацията ще замести валутния риск с кредитен риск, при положение че техните дългове в чуждестранна валута са прекалено високи в сравнение с техните икономики и резерви - три до четири пъти по-високи в случая на Литва, Латвия и Естония.
При това положение девалвация с 20% може да изложи банките на риск от несъстоятелност. Дори и при държави с плаващи валутни курсове има остатъчен валутен риск. Повечето държави вече понижиха основните си лихвени проценти в опит да стимулират икономическия ръст.
Европейската комисия пък предупреди Литва, Малта, Полша и Румъния, че бюджетните им дефицити са прекалено високи. В скоро време може да се очакват още лихвени понижения, което ще подложи валутите на още по-голям риск и ще повиши съмненията, че регионът ще бъде в състояние да рефинансира външните си дългове с падеж тази година, чиято обща стойност надхвърля 300 млрд. долара, според Fitch. Надеждите са свързани главно със спасителната помощ от МВФ, подобно на тази, която предостави на Полша, на стойност 20 млрд. долара. Междувременно дългосрочният риск е, че регионът няма да може да се върне към бързия ръст, който отчете през последното десетилетие, когато евтините кредити и износът ускориха неговата интеграция със Западна Европа.
Със задълбочаването на рецесията обаче Франция не е единствената страна, която призовава своя бизнес да защити вътрешния пазар на работна ръка, вместо този на Чехия или Словакия например. Очаква се икономиките от ЦИЕ да се свият общо с около 5% тази година. Надеждите, че ръстът може да се възстанови през втората половина на 2010 г., може да се окажат прекалено оптимистични, особено в сравнение с ръста от 7% и 4%, отчетен през 2007 и 2008 г.
Прогноза на инвеститора Джим Роджърс: Следващата криза ще е валутна
.jpg)
Следващата голяма финансова криза ще бъде на валутните пазари, смята инвеститорът Джим Роджърс. Причината за това според него са масираните интервенции на правителствата на водещите държави и огромните количества пари, напечатани от централните банки.
„В момента на практика нямам никакви средства за защита и подозирам, че това ще се превърне в следващия голям проблем – на валутните пазари ще има огромна криза. Правя опити да реша как да действам в подобен случай“, заявява Роджърс, цитиран от CNBC.
Роджърс споделя, че е инвестирал средства в покупка на йени, тъй като очаква, че японската валута ще успее да удържи на бъдещите проблеми. Въпреки това обаче той би спрял с покупките на йени, а освен това не притежавал къси позиции в нито една валута.
„Сега не купувам долари – не и в настоящия момент, макар той вероятно да е върхът за зелените пари. Може би вече сме достигнали върха“, казва специалистът и уточнява, че не би купувал повече йени заради големите проблеми, пред които е изправена японската икономика.
При настоящата ситуация валутите изглеждали най-сигурната инвестиция от който и да е друг пазар, тъй като борсите можело да паднат до ново дъно след ралито си от последните седмици. Роджърс смята, че възходът на акциите се дължи на напечатаните от централните банки пари и затова може да се окаже неустойчив. „Ако изляза прав, то ще станем свидетели на много проблеми на валутните пазари през следващите едно-две десетилетия“, казва Роджърс. Според него „правителствата правят всичко по силите си, за да разрушат валутите си и хората трябва да разберат това“. В противен случай всички щели „да го разберат по трудния начин“.
