Людмила Куюмджиева

През август или септември ще стане ясно дали ще има още съкращаване на разходи в бюджета. Това заяви министърът на финансите Пламен Орешарски, който бе домакин на дискусия на тема "Кризите и България - през погледа на миналото". Финансовият министър допълни, че през периода август-септември ще стане ясно дали и фискалната цел ще бъде променена спрямо заложения засега 3-процентов излишък в края на годината.
“По всяка вероятност, в зависимост от развитието на дефицита по текуща сметка, ще намалим фискалната цел”, уточни Орешарски. Той посочи, че през последните 20 години винаги по това време от годината са били вземани решения за промяната в бюджета.
“Предвидените в бюджет 2009 буфери са задействани, 10% от разходите не се отпускат и по всяка вероятност няма да се отпуснат до края на годината. Идеята да се задържат още 10% от бюджета за тази година е лансирана от медиите. Аз не съм имал такава идея”, категоричен бе финансовият министър. И добави: “Мисли се за още съкращаване на разходи в бюджет 2009, но на този етап не сме предприели нищо, ще ви уведомим, ако предприемем такива стъпки”.
Според него, ако ситуацията се запази в средносрочен план, трябва да се приложи още по-консервативна фискална политика като противодействие на намаляващата конкурентоспособност. “Не съм сред оптимистите, че кризата ще намери бърз изход. Очаквам трудности в средносрочен план”, допълни Орешарски.
“През последните две тримесечия наистина имаме намаляващ растеж. Но това по никакъв начин не засяга реалната ситуация дали ще обозначим с един или друг термин тенденциите, които всички ги виждаме и се случват. Не ми влияе по никакъв начин термина “рецесия”, влияе ми това, че има спад с 3,5% за първото тримесечие”, подчерта финансист №1.
И още: “Не съм гадател”, лаконично отговори той на въпрос може ли да очакваме спад и през второто тримесечие. По думите му трудностите ще бъдат свързани с по-високо равнище на риск в икономиката като цяло и неравновесия в основните взаимовръзки между реалния и финансовия сектор.
„Един от основните проблеми днес вече не е заплахата за фалит на някоя голяма интернационална банка, какъвто беше рискът през 2008 г. Основният проблем е точно доверието между финансовия и реалния сектор”, коментира министърът. Това е свързано не само със страната ни, но е в глобален план и България ще следва външните тенденции.
По време на дискусията проф. д-р Михалис Псалидопулос, експерт по стопанска история в Атинския университет, изрази надежда, че вече сме изживели кризата в най-лошата й форма. Според него наднационалните политики на световните органи като Световната банка, Г-20, Г-8 трябва да бъдат съобразявани и с интересите на малките отворени икономики, каквито са тези на Гърция и на България.
Д-р Стефан Колев, експерт по история на икономическите учения от Хамбургския университет, открои четири основни прилики на Голямата депресия и настоящата криза - в периода на 30-те е била първата глобализация, сега може да се говори за втора глобализация. Преди и сега се е говорело за десетилетна криза, и тогава и сега в дебатите има преплитане на структурни с конюнктурни проблеми.
Пирита Сорса, международен анализатор и бивш представител за МВФ за България, коментира, че светът ще се възстанови бавно от финансовата криза. По думите й проблемът с токсичните активи на банките трябва да бъде разрешен, за да започне възстановяването. Сорса изрази мнението, че в условията на криза трябва да се насърчават малките и средните предприятия, както и инфраструктурните проекти. Това ще помогне безработицата да се задържи в поносими граници, защото подобни инвестиции ще осигурят поне временна заетост за хората, категорична бе тя.