Френските и швейцарските банки в най-голяма степен са изложени на риск от кризата с огромните задължения на Гърция. Това съобщи швейцарският вестник Le Temps, позовавайки се на доклад на Банката за международни разплащания, цитиран от investor.bg.
Според информацията финансови институции от Франция имат експозиции за 55 млрд. евро в страната, а тези в Швейцария – за 50 млрд. евро. След тях са банките в Германия с 43 млрд. евро.
Гърция трябва да набере 54 млрд. евро, за да рефинансира задълженията си през тази година. Според доклада общият размер на дълговете й е 300 млрд. евро, или 120% от брутния вътрешен продукт. У нас в момента оперират общо 5 банки, които са с гръцки собственици. Това са Обединена българска банка, собственост на Националната банка на Гърция, Пощенска банка (подразделение на EFG Eurobank), „Пиреос“, „Емпорики“ и Алфа банк. Според данните на БНБ те държат в края на 2009 г. 20,53 млрд. лв., което прави 28,97 на сто пазарен дял.
Припомняме, че през изминалата седмица Европейският съюз и Международният валутен фонд изразиха готовност за подкрепа на Гърция в случай на нужда. Конкретни мерки за подпомагане обаче не бяха съобщени, като така недоверието на финансовите пазари не беше успокоено, а дори подсилено. Президентът на ЕС Ван Ромпуй и германският канцлер Ангела Меркел от своя страна обясниха, че е било невъзможно да предложат нещо конкретно спрямо Гърция, тъй като страната не се е обръщала официално с молба за помощ.
Междувременно от финансовата иснтитуция Societe Generale съобщиха в свой доклад, че финансовата криза в еврозоната, предизвикана от бюджетните затруднения на Гърция, има структурен характер, който води валутния съюз към неизбежно разпадане, предаде “Блумбърг”.
От банката отбелязват, че южните европейски държави сега са в сложна ситуация, като високият за техните икономики курс на еврото намалява конкурентоспособността им и води до общ икономически спад.
Това е ситуация, която ще доведе до разпадане на еврозоната, смята един от стратезите на Societe Generale Албърт Едуардс. Проблемите на въпросните страни – Испания, Португалия и Гърция, произтичат от „години на неоправдано ниски лихви, които са довели до прегряване и висока инфлация“, обяснява той.
Дори ако правителствата могат да свият бюджетните си дефицити, липсата на конкурентоспособност в рамките на еврозоната може да направи необходимо преживяването на няколко години на относителна дефлация, посочват от банката.
„За разлика от Япония и САЩ в Европа има тенденция за социални бунтове в моменти на големи икономически проблеми“, посочва Едуардс. Борбата с кризата в условията на дълъг период на дефлация в южните страни на Европа би поставил огромни изпитания пред въпросните държави и техните общества, смята той.
Като цяло бюджетната криза в Гърция може да ескалира по начин, подобен на азиатската валутна криза от 1997 година, коментира още Едуардс. Тогава проблемите на азиатските страни поставиха основите на руската криза и фалита на фонда LTCM.
„Това са различни глави от една и съща криза“, смята той и добавя, че е необходимо затягане на фискалните дефицити в САЩ и Великобритания. Според него след проблемите на Гърция предстоят още кризи – както в еврозоната, така и извън нея.