Гръцкият премиер Георгиос Папандреу поиска официално задействане на спасителния план от ЕС и МВФ в размер на 45 млрд. евро. “Задължително е да поискаме активирането на предложения механизъм за помощ”, заяви Папандреу в телевизионно интервю в края на миналата седмица. Изявлението му бе предшествано от няколкочасово драматично правителствено заседание в четвъртък, на което бе представено актуалното състояние на гръцката икономика. По последни данни бюджетният дефицит на страната е 13,6%, доста по-голям от очакваното, предаде Би Би Си. Това стана причина Moody's да понижи кредитния рейтинг на страната в четвъртък.
В средата на април финансовите министри от 16-те държави на еврозоната се споразумяха да отпуснат 30 млрд. евро спешни заеми на затъналата в дългове южна съседка, в случай че тя поиска помощ. Останалите 15 млрд. трябва да дойдат от МВФ. От сряда смесена мисия на фонда, ЕС и Европейската централна банка е в Атина, за да реши при какви точно условия трябва да бъде отпусната помощта.
Междувременно строгите мерки, които правителството предприе, за да може да покрие задълженията си, срещнаха сериозна съпротива сред гърците. В края на миналата седмица десетки хиляди държавни служители се вдигнаха на стачка недалеч от мястото, където представители на ЕЦБ и МВФ трябваше да определят детайлите по задействането на плана. Точно в деня на започване на преговорите пристанището в атинското предградие Пирея беше блокирано от около 300 демонстранти, което доведе до прекъсване на фериботните връзки с гръцките острови. Към работещите по пристанищата се присъединиха доктори, учители, служители в министерствата и държавните служби, археолози и артисти.
По време на пролетната среща на фонда и Световната банка директорът на МВФ Доминик Строс-Кан заяви, че гърците не трябва да се страхуват. Гърците демонизират финансовата институция и се опасяват, че икономическата криза в страната ще се влоши с нейната намеса, а МВФ иска да помогне, каза Строс-Кан пред гръцки журналисти, но отклони въпроси за преговори с правителството. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле пък заяви, че Германия може да отклони молбата на Гърция за отпускане на спешен заем за преодоляване на кризата с гръцкия дълг, предаде АФП. „Фактът, че нито ЕС, нито германското правителство е взело решение, означава, че то може да е положително или отрицателно,” каза той в интервю за „Билд ам Зонтаг”.
От Европейската централна банка (ЕЦБ) отхвърлиха опасенията, че гръцката бюджетна криза може да се пренесе в други страни от еврозоната като Испания или Португалия. “Всички държави в Европа без нито едно изключение имат да свършат много работа”, коментира президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише след срещата с финансовите министри на страните от Г-20, цитиран от Bloomberg. Същевременно „разбира се, Испания не е Гърция“, допълни той.
Бюджетният дефицит на Португалия достигна 9,4% от БВП миналата година, а в Испания той е 11,2%, близо четири повече от ограничението на ЕС за 3%.