---

Любомир Бояджиев е изпълнителен директор на инвестиционния посредник „ИП БенчМарк Финанс“ АД. Той е председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници /БАЛИП/ и член на Съвета на директорите на „БФБ-София“ АД. Завършил е Университета за национално и световно стопанство, магистър по финанси. През 1998 година получава лиценз от Комисията за финансов надзор, тогава Държавна комисия по ценни книжа (ДКЦК), за брокер на ценни книжа. Започва професионалното си развитие във финансовата сфера още през 1994 година като брокер на ценни книжа. Участвал е в проекти по оценка, реструктуриране и продажба на компании и/или обособени части.

---

- Г-н Бояджиев, какво е настоящото състояние на Българската фондова борса (БФБ)?
- Положението е много лошо. Оборотите са пренебрежимо малки, може би някои супермаркети правят по-големи. Освен това и броят на сделките е много нисък, което като цяло се отразява негативно и на борсата, и на Централния депозитар. Ако не се вземат мерки от страна на правителството, нещата няма да се оправят в скоро време.

- Каква е пазарната капитализация за първите пет месеца?
- Общата пазарна капитализация на публичните дружества е около 10,5 млрд. лв., или 15,8% от БВП на страната. Това, което е съществено, е, че непрекъснато спада значението на съотношението оборот/пазарна капитализация. Това е основен измерител, който отразява нивото на ликвидност на пазара. Ако през 2008 г. той е бил около 24%, през 2009 г. спада на 12%, а за първите пет месеца е около 5% на годишна база.

- Какви мерки биха съживили борсата?
- Правителството има възможност да стимулира капиталовия пазар по два основни начина. Единият от тях е да се пуснат компании за приватизация през борсата. Такива могат да бъдат както дяловете от големите енергийни дружества като „Булгартрансгаз“, „Булгаргаз“, АЕЦ „Козлодуй“, електроразпределителните дружества, така и АДИС – за управлението на дипломатическите имоти към Министерството на външните работи и „Терем“ към Министерството на отбраната. Това са потенциалните атрактивни компании, които могат да се листнат на борсата. „Терем“ е последната държавна компания, останала във военнопромишления комплекс, а за приватизацията на АДИС се говореше още преди 5-6 години. То управлява прекрасни имоти, към които ще има интерес. Тук искам да развенчая притесненията да не се ликвидира имот по имот, защото става дума само за продажба на миноритарните пакети, т.е. държавата ще продължи да управлява съответните дружества.
Втората мярка е да се даде възможност парите от Сребърния фонд да се инвестират на БФБ. В момента Законът за държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система (известен като Закон за Сребърния фонд) забранява да се инвестира в България – само в чужбина, и да се държат парите единствено в БНБ. Там лихвата е половин процент за 2009 г. при общ реализиран приход от управлението на паричните средства в централния трезор от 3,5%. Така на практика виждаме колко зле се управляват средствата в Сребърния фонд – буквално те са замразени.

- Но все пак консервативният подход не е ли най-добрият, когато става дума за парите за пенсионната система на толкова много хора?
- От гледна точка на стабилност за миналата година средногодишната инфлация за 2009 г. е 2,8%. При лихва 0,5% виждаме, че средствата се топят при това пасивно управление с около 1,5 на сто. От друга страна, високият риск идва, ако парите се влагат на капиталовия пазар в краткосрочен период. Но всички знаем, че Сребърният фонд е дългосрочен инвеститор със срок от поне 15 години, което съществено ограничава риска. Практиката по света показва, че се позволява на Сребърните фондове да управляват средствата доста по-активно. Няколко примера - в Канада структурата на техния Сребърен фонд е 58,5% в акции, 31,8% в облигации, 0,6% в парични средства (при нас е 100% кеш), 4,6% в недвижими имоти и 4,5% в други активи. Във Франция - 62% са в акции, 26% в облигации, 20% в парични средства. В Ирландия 77% от средствата в Сребърния фонд са в акции, в Япония – 37%, в Нова Зеландия – 60%. Виждаме, че хората не се притесняват да инвестират в ценни книжа. Освен това структури като Сребърния фонд освен за подпомагане на пенсионната система в някои държави се използват за подпомагане на икономиката при излизане от рецесия. По време на азиатската криза през 1997-1998 г. благодарение именно на подобни фондове Южна Корея и Япония успяват да се справят. Всички тези примери от чужбина могат да послужат и у нас и да влязат в промени в Закона за Сребърния фонд.

- Да ви върнем на темата за приватизацията на държавните дялове от енергийните дружества... В Европа как стоят нещата?
- Отново ще ползвам примери. Чешката компания CEZ (ЧЕЗ), там основен акционер е Министерството на финансите, бе приватизирана, като свободно търгуемите дялове (free float) са 30,6%. В румънската „Транселектрика“ за пренос на електроенергия бе пуснат през борсата дял от 23,5%, основен акционер е Министерството на икономиката. Отново северните ни съседи са раздържавили 25% от „Трансгаз“. На Варшавската борса пък се търгуват акции от PGNIG (за пренос и съхранение на газ и добив) в размер на 26,86%. В Италия през борсата са минали миноритарни дялове от „Терна“ (Terna) и „Енел“ (ENEL), във Франция – от GDF Suez. Във всички тези страни правителствата не се притесняват, че някой може да придобие малко по-голям процент или да влияе на политиката - напротив, има публичен контрол, фирмата функционира и всичко е наред. В Полша през тази година в хазната са влезли 2,7 млрд. долара от продажбата на застрахователя PZU (тамошния аналог на ДЗИ). През 2009 г. приватизацията на 15% от PGE донесе 2,2 млрд. долара. За тази година плановете на Варшава са от раздържавяване на миноритарни дялове през борсовия оператор в бюджета да влязат 10 млрд. долара. Всички тези примери показват, че при добро отношение от страна на държавата капиталовият пазар се отблагодарява многократно в условия на криза.

- Не се ли въртим у нас в омагьосан кръг – инвеститорите казват – няма добри компании, а компаниите – няма инвеститори?
- В страна, където ликвидността е между половин и 1 млн. евро на ден, никой няма да се листва на борсата, защото няма откъде да събере капитал. Този омагьосан кръг може да се пресече само с едно действие на правителството – с приватизация на държавните компании. В настоящата ситуация, понеже нямаме развит капиталов пазар, пенсионните ни фондове инвестират навън парите, които са отделени за портфейлни инвестиции в акции. От друга страна, понеже български компании не могат да намират инвеститори, търсят начин да излязат на чужди борси. Например предстои двойното листване на „Софарма“ и „Интеркапитал пропърти“. Оттук нататък очаквам вълна от листвания в чужбина – така нашите компании ще търсят пазари навън, като в същото време парите в пенсионните фондове също ще продължат да се изнасят извън граница. При индивидуалните инвеститори също има подчертана тенденция за купуване на акции в чужбина. Защо? Защото не ни е развита борсата.

- Какво друго трябва да се направи?
- За да се стимулира пазарът, освен приватизацията и активното инвестиране на парите на Сребърния фонд е необходимо създаване на клирингова институция, която да даде възможност за къси продажби и маржин търговия. Тя е заложена и в стратегията на БФБ за развитие в следващите две години. При пазар като нашия късите продажби биха спомогнали за по-голяма ликвидност.

- През миналата година 3 инвестиционни посредника върнаха лицензите си. Тази година ще продължи ли процесът? И доколко са подготвени самите брокери?
- Да, ще продължи, защото бизнесът се свива. В момента той е до своя минимум. Що се отнася до брокерите, като във всеки друг сектор и тук има и много качествени кадри, но и случайно попаднали лица. Нашата организация - БАЛИП, организира курсове за подготовка на кандидати, които искат да се явят на изпити за брокери и инвестиционни консултанти. Лекторите са висококвалифицирани специалисти в областта на финансите и икономиката с богат опит и познания. Изпитът пред Комисията за финансов надзор е на 28 август. Тези, които го издържат, могат да изкарат след това обучение към БФБ.

- Кога можем да очакваме съживяване на борсата?
- Тя първа бе ударена от кризата, след това ефектът се пренесе в реалната икономика. Днес нещата не стоят така - докато в реалния сектор се наблюдават някои признаци за възстановяване, при капиталовия пазар такива няма. Просто инвеститорите са избягали трайно от България. Може все пак да се очаква леко съживяване. Но ако няма държавна намеса, това ще стане едва след като акциите в чужбина поскъпнат прекалено, а нашите останат евтини.

Интервюто взе Диана Йосифова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.