---

Флориан Фихтъл е постоянен представител за Световната банка в България от 2006 г. Фихтъл започва работа в банката през 1994 г. като консултант за Западна Африка в отдел “Население и човешки ресурси” и работи по проекти за образование и социална защита. Има степени по икономика от Колумбийския университет, Ню Йорк, и социология от Свободния университет в Берлин, Германия.

---

- Г-н Фихтъл, вие сте постоянен представител на Световната банка в България от 4 години и скоро вашият мандат приключва. Какви са наблюденията ви относно развитието на страната за този период?
- Благодаря ви за интереса към мен и дейността на Световната банка в България. Тук съм от 4 години и това беше един много успешен в професионално отношение период за мен. В личен план също бях много щастлив, защото тук се роди дъщеричката ми, която вече е на две години и половина. Що се отнася до това, което съм преживял в България - пристигнах през лятото на 2006 г. преди присъединяването към Европейския съюз (ЕС) и бях свидетел на радостта и големите очаквания на българите, свързани с членството. Бях свидетел и на празненствата през нощта на 31 декември срещу 1 януари 2007 г., когато България официално се присъедини към съюза. Видях с очите си икономическия бум през 2007 г., както и влиянието на световната икономическа криза върху страната и предизвикателствата, пред които тя се изправи. Трябва да кажа, че по отношение на европейското членство България в действителност има много икономически възможности, от които трябва да се възползва. Времената са вълнуващи и аз самият съм оптимист, въпреки че виждаме да се правят крачки както напред, така и назад. В дългосрочна перспектива смятам, че страната има потенциал да бъде конкурентоспособна в Европа. Можете да се гордеете с това, което постигнахте през последните 10 години.

- Какво трябва още да се промени и какви трябва да бъдат приоритетите на българското правителство оттук нататък?
- Във времена на икономическа криза, когато приходите намаляват, правителството трябва да се фокусира върху ефективното използване на наличните ресурси. Да не говорим, че и самото общество проявява по-голям интерес към начина, по който се изразходват средствата. Да вземем за пример обикновения данъкоплатец. Неговите доходи също са засегнати от кризата, т.е. данъчните постъпления в хазната намаляват. Затова и обикновеният човек си задава въпроса: какви услуги ще получа в различните сектори като образование и здравеопазване срещу данъците, които плащам. За бизнеса също е от голямо значение как правителството изразходва получените средства под формата на налози. Предизвикателството пред кабинета е ефективното използване на приходите и управлението на обществените разходи. Тук искам да подчертая, че Световната банка е готова да подкрепи управляващите в усилията им за ефективно управление на публичните ресурси.
Ако наблюдаваме кабинета в този период на криза, виждаме, че той полага усилия да омекоти влиянието на кризата върху страната. Важно е обаче да се гледа в по-дългосрочен план, за да не се обезценят усилията досега. Трябва да се продължат усилията за изравняване на жизнения стандарт с този на ЕС. Освен това като пълноправен член имате право да давате своя глас по въпросите, свързани с икономическата перспектива на ЕС и трябва да отстоявате позициите си. Като цяло - необходими са повече инвестиции в хората, в уменията им, в инфраструктурата.

- Кабинетът реши да предприеме актуализация на бюджета. Вашият коментар относно тази мярка и как ще повлияе на имиджа на страната в международен план?
- Приветствам актуализацията на бюджета, защото, когато постъпи нова информация и има нужда да се правят промени, е по-добре плановете да бъдат актуализирани навреме. Според мен това е мярка, която показва прозрачност, защото обществеността не обича изненадите и е добре да бъде информирана. Що се отнася до начина, по който международната общност гледа на България, бюджетът е само един от аспектите. Фискалната политика и като цяло макроикономическата политика също са част от картината. Искам да подчертая обаче, че като цяло обликът на страната е положителен. Това не означава, че трябва да спирате да работите. Този облик трябва да се затвърждава чрез подобряване на бизнес климата или ефективно използване на обществените средства. Трябва да се помисли повече за качеството на публичните услуги, които се предлагат на населението, както и за икономиката на знанието и иновациите.

- Споменахте бизнес климата. У нас икономиката бе силно засегната в последните две години от кризата. Какви мерки може да предприеме държавата, за да подобри средата?
- Действително икономическата криза засегна целия свят и стопанските субекти и домакинствата както в ЕС, така и в България. Ролята на правителството по отношение на подпомагане на бизнеса е въпрос, към който трябва да подхождаме много внимателно, за да не се създадат прекалено големи очаквания. България със своето население от 7 млн. души е малка страна и може да бъде оприличена на малка платноходка, която плува в един огромен океан – океана на глобалната икономика. Много съмнително е да очакваме кабинетът да издигне този малък кораб над другите и да го спаси в голямата буря. По-скоро може да стане обратното и лодката да бъде потопена, а издигането й ще бъде възможно само след като се повдигне нивото на Световния океан и бъде отбелязан ръст. България би могла да има своите икономически пакети и стимули за подпомагане на икономиката, но в крайна сметка възможностите и средствата на правителството са ограничени. Като цяло частният сектор в страната ще тръгне нагоре, когато европейската икономика започне да се възстановява. Що се отнася до подобряването на бизнес климата, както вече казах, най-важна е инфраструктурата.

- Какви са очакванията ви за развитието на икономиката през следващите 5 години?
- Когато говорим за възстановяване, трябва да очакваме бавни темпове както в ЕС, така и в България. Скептично гледам на прогнозите и смятам, че икономиките в световен мащаб са изправени пред сериозни предизвикателства и несигурности. Затова и ускоряването на структурните реформи трябва да бъде приоритетно за всяка страна. Успехът на всички тези начинания зависи най-вече от обществената подкрепа за реформите. Иначе възстановяването ще бъде бавно, ще бъде постепенно и в никакъв случай не означава, че страните ще се върнат към икономическия бум през 2007 г. Тогава икономиката бележеше висок ръст и структурните реформи можеха да бъдат отложени във времето, просто защото имаше достатъчно налични средства. Сега такива финансови ресурси не са на разположение.

- Според редица икономисти и експерти еврофондовете ще бъдат водещ двигател на българската икономика в близките години. Готови ли са фирмите ни да представят добри проекти и от своя страна държавата трябва ли да промени нещо в начина на усвояване?
- България не може да си позволи да не усвоява средствата по линия на европейските фондове. Ако не се възползва от тези средства, кривата на икономическия ръст би била останала на по-ниски нива от очакваните и това буди притеснения. Има обаче още нещо, което не бива да забравяме, а именно, че европейските средства представляват едва 3% от БВП за година. Общественият сектор в същото време изразходва 35 на сто от БВП. Затова е много важно правителството ефективно и ефикасно да управлява тези 35%.
Използването на европарите по принцип е много сложен въпрос и няма да ми стигне цял ден да изчерпим подробностите. Все пак ще кажа, че министър-председателят Бойко Борисов се обърна с молба към Световната банка да насочим вниманието си към подкрепа за използването на еврофондовете. Ние приветстваме назначаването на министър Томислав Дончев, който координира използването на тези средства и структурира усилията, които България полага. Както виждаме кабинетът има воля, но въпросът е, че е необходим и т.нар. технически капацитет, а неговото изграждане изисква време. Важното е да се направи така, че средствата да се усвояват едновременно с изграждането на този капацитет.

- Според данни на СБ България е на първо място в ЕС по застаряване на населението, какви мерки са необходими в тази посока, за да се смекчи ударът от застаряващото и намаляващото население?
- Една икономика, която разчита икономическият растеж да бъде създаван от младото население, има широка база за развитие и е много лесно да бъдат осигурени по-възрастните. В Европа икономиките са зрели и пирамидата на населението е обърната, което означава, че все по-голям брой възрастни хора разчитат на по-малко млади и продуктивни хора, които да осигурят средства, с които да поддържат приличен живот. Демографските тенденции се отразяват на всички аспекти на социалния и икономическия живот на всеки един от нас. Това се разбира повече от частния сектор, който намира по-бързо решения в сравнение с обществения. А именно общественият сектор трябва да се нагоди към тези промени, за да може да се гарантират обществените услуги в здравеопазването или устойчивостта на пенсионния модел. Икономическите реформи по правило трябва да са насочени към увеличаване на производителността. Колкото до промените в пенсионната система, те трябва да бъдат такива, че да гарантират социална справедливост и да не се натоварва прекалено младото поколение.

Интервюто взе Людмила Куюмджиева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.