- Г-н Хампарцумян, УниКредит Булбанк грабна приза „Банка на 2009 г.“. На какво се дължи успехът ви?
- Това са усилията на 4000 души, част от една от най-силните банкови групи в Европа. Тази година навършваме и 10 години от придобиването на банката в България. Така че мисля, че усилията на служителите логично доведоха и до приза. За разлика от току-що приключилото Световно първенство по футбол, където купата е целта на цялото събитие, за нас спечелването на наградата не е най-важното. Най-важното е да предоставяме услуги на клиентите си и те да са доволни. Затова трябва и самите служители да са доволни. Въпреки че спечелването на наградата не е цел, когато тя дойде, е много приятно.

- Вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров лансира идеята /подкрепена и от „Атака“/, че вече е време и банките да започнат да плащат данък криза и че трябва да се въведе налог върху транзакциите на трезорите и финансовите къщи у нас. Вашият коментар?
- Подобна идея трябва да се приема като доста крайна мярка. Защото, какъвто и допълнителен данък да се въведе, в крайна сметка единствено ще натовари финансово банките и клиентите – физически лица и компании. Още нещо - финансовият министър Симеон Дянков на няколко пъти изтъкна, че най-големият успех на България е, че не са вдигнати данъците. Но ако се стигне до данък криза за финансовите институции, това би било индиректно повишаване на налозите за населението. Не бива да се забравя, че банките не съществуват отделно от българската икономика и ако по някакъв начин техните разходи се увеличават, ще рефлектира и върху разходите на клиентите.

- Друга идея, която разбуни духовете, бе предложението на „Атака“ за обвързване на лихвите по кредити с тези по депозити с коефициент 1,5? И защо лихвите ни не са като тези в Европа?
- Ще дам само един пример – подобна мярка социалистически Виетнам отмени преди 6 месеца. Що се отнася до лихвите по кредити у нас и в чужбина – в самата Западна Европа ставките се различават в отделните държави. Като пример за ниски лихви най-често се дава Германия, но тя всъщност е и най-успешната и производителна икономика в Европа. Там достъпът до заемни средства е по-лесен, фирмите са с по-стабилни показатели... А големият проблем на България е, че в икономическо отношение сме нископроизводителни, конкурентоспособността ни е ниска. Усилията ни да живеем по-добре и да произвеждаме по-ефективно, да харчим повече биха довели до успешна реализация и постепенно намаляване на лихвите. Като погледнем лихвените нива за последните 10 години, виждаме, че през 2000 г. ипотечни заеми почти нямаше или бяха със ставки от 20% годишно. При такава цена няма голямо търсене, няма и голямо предлагане. Тогава дори се чуваха слухове, че ресурсите на българската банкова система са депозирани в чужди банки и работят за чужди икономики. С развитието на бизнеса у нас бумът, който бе тясно концентриран в недвижимите имоти, строителството и финансовите услуги, доведе до оживление, бърз икономически ръст. Така се появиха много банкови предложения, търсенето нарасна и лихвите вървяха надолу. След кризисните събития 2008-2009 г. тенденцията се обърна. Оттук нататък, колкото по-бързо успеем да се отлепим от дъното и да растем устойчиво, толкова по-лесен ще става достъпът до заемни средства, ще се увеличават и предложенията на банките.

- Кои са основните фактори, които биха помогнали на икономиката да тръгне към устойчиво възстановяване?
- Стимулирането на предприемчивостта на българите, намирането на проекти и бизнеси, които ще произвеждат стоки и услуги, търсени и в страната, и навън. За съжаление капиталът у нас е малко и е погрешно да се смята, че е достатъчен, за да ни осигури устойчив растеж от 5% за дълго време. За икономически ръст над 2-3% трябва да разчитаме и на чужди инвестиции. Грешка е да се разделят чужди и местни инвестиции, по-правилно е да се подобрява като цяло бизнес средата. А проблемите ние си ги знаем – администрация, бюрокрация... Те обаче не се решават само с писането на закон, а и с неговото прилагане. Трябва да направим публичната администрация ефективна. Защото в крайна сметка българските закони не са чак толкова лоши, хармонизирани са с европейските, но тяхното прилагане като че ли още ни куца. Тепърва ни чака много работа да направим икономиката си конкурентоспособна.

- А кои да бъдат приоритетните сектори?
- Не бива да има приоритетни сектори, защото дори административно няма как те да се регламентират. Държавното подпомагане на даден сектор изглежда добро като идея, но ако изборът се окаже грешен – ще бъдат грешно похарчени пари. Така че по-добре държавата да създаде добри условия всички бизнеси да се развиват. Приоритетите ще се дефинират от резултатите. Холандия, Дания, Швейцария, Австрия го правят. Защо ние да не можем?

- От банковите среди алармираха, че кризата е родила и бум в опитите за измами на компании и на домакинства с кредити с цел да се омаловажи вземането на банката. „УниКредит“ сблъсквала ли се е с подобни казуси и бихте ли дали примери?
- Не бих казал, че има бум на опитите за измами. Винаги има процент на опитите за подобни злоупотреби, а икономическите затруднения стимулират някои хора да се пробват. Но в никакъв случай не можем да говорим за бум. Преобладаващата част от фирмите и българите са почтени и благоразумни.

- Статистиката на БНБ показва, че банките у нас продължават да провизират, а лошите кредити растат и вече гонят 15%. Имат ли ресурс трезорите да се справят с по-голям дял на просрочията и докога техният обем ще нараства?
- Ръстът на необслужвани заеми ще продължава, докато пречупим кризисната тенденция и икономиката започне да расте. Това ще може да се види не само като отчитаме ръстовете от месец за месец, а когато подобрението се запази поне за две тримесечия. Усещането за затруднение в икономиката за съжаление все още не е отминало. Още повече че в най-силно ударените сектори, като строителство и недвижими имоти, няма трайно раздвижване и те няма да се възстановят до предкризисните нива в скоро време.

- Заради ръста на лоши кредити банките придобиха много недвижими имоти. Според някои експерти тепърва тези активи ще излязат на пазара и ще повлекат цените на имотите надолу. Доколко такъв апокалиптичен сценарий е възможен и как стоят нещата в „УниКредит“?
- Не мисля, че ще има конкретна дата, на която всички банки като по команда ще започнат да продават имоти, защото това би сринало пазара. Устойчива тенденция е цените на недвижимостите да намаляват. Но продажбата на даден актив в никакъв случай няма да е пълна загуба за банката, защото те не са финансирали 100% проекта. Просто предприемачът ще трябва да преглътне по-малка печалба или просто ще си върне вложения капитал. Но това е напълно нормален кризисен процес - в момента изчистваме черната дъска и започваме да пишем наново.
Що се отнася до процедурите в УниКредит Булбанк, ние се стремим първо да дадем възможност на длъжника сам да препродаде активите си и в повечето случаи това е успешно и не се налага да се стига до съдебни изпълнения. Да не забравяме, че клиентът най-добре би си защитил интереса на базата на това, което се предлага на пазара.

- Заради нестабилността на еврото в последните месеци забеляза ли се тенденция към обръщане на спестяванията на българите в долари и бягане от европейската единна валута?
- Не съм забелязал подобна тенденция и не бих съветвал никого да го прави. С фиксирания курс ние на практика живеем в еврозоната и да се поемат излишни валутни рискове, не е много разумно. Еврото е било и на по-ниски нива от настоящите, а и спадът не се дължи единствено на гръцката криза. Всъщност поевтиняването на единната валута дори е шанс за стимулиране на европейските икономики, от които ние директно зависим. Друго индиректно значение - имаше хора, които твърдяха, че левът е надценен, сега се обезцени заедно с еврото, но не видяхме особени положителни ефекти от това. Така аргументите за надценка и негативи от това се оказаха пресилени. Най-добрият вариант за България е да влезе колкото се може по-скоро в еврозоната, тъй като сме прекалено малка икономика, за да водим самостоятелна монетарна политика, а и нямаме план Б. Само един пример - БВП на Гърция е над 300 млрд. евро, а нашият – едва 30 млрд. А кога точно ще влезем в еврозоната, ми е трудно да прогнозирам, защото освен икономическия компонент (т.е. маастрихтските критерии) има и политически елемент – там играе роля политическото доверие.


Интервюто взе Диана Йосифова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.