Ще търсим от бизнеса подкрепа във вид на меценатство, спонсорство на наши проекти, за да се справим с липсата на средства. Това заяви вчера пред „Класа“ ректорът на Националната художествена академия проф. Светослав Кокалов. По повод предложението на образователния министър Сергей Игнатов да се обяви нулева година за някои специалности в училищата по изкуства той каза, че няма причина за това, защото интересът към академията не е намалял и специалностите са попълнени с достатъчно кандидати. Кокалов обясни, че нулева година може да се направи, ако няма интерес, а такъв има в почти 99% от специалностите в НХА. Ректорът на академията опроверга коментарите, че имат задължения. „Имаме договор с топлофикация, изплащаме си редовно сметките, единствено имаме задължения към нашите пенсионирани колеги тази година, на които трябва да изплатим по шест заплати обезщетение“, обясни Кокалов. Той потвърди, че няма задължения нито към организации, нито към фирми. И добави, че академията се опитва с вътрешни икономии и с предприети мерки да покрие дефицита, който е от 500 хил. лева.
„Немислимо е да се въвежда нулева учебна година или да се справяме с дървена ваканция. Как да поканя у дома всичките си ученици, за да репетираме?“, коментира пред „Класа“ проф. Жени Захариева, преподавател по пиано от Националната музикална академия. По отношение на другата идея на министър Игнатов – обучението в училищата по изкуства да стане платено, тя обясни, че това не може да стане, защото много талантливи български младежи няма да имат възможност да си плащат. „Кой средностатистически българин може да извади по 4500 лева годишна такса за обучението на детето си“, попита Захариева.
Според доц. Веселин Ранков от НАТФИЗ не може някой да определя необходимостта от развитието на изкуствата и културата, както се определя потребността на нацията от други неща. По повод спирането на учебния процес през зимните месеци той обясни, че този вариант остава. Музикалната и Художествената академия също ще излязат в дървена ваканция.


54% от младите не могат да учат в чужбина

---

54 на сто от младите нямат финансовата възможност да продължат образованието си в чужбина, показват данните от социологическо проучване на G consulting, огласени вчера от социолога Живко Георгиев. Според него един от ефектите на икономическата криза е прекаленото регионализиране на ВУЗ. Младите хора от Варна избирали варненски ВУЗ, габровци оставали в Габрово и все по-рядко младежи от провинцията идвали да учат дори в столицата. Стесненият пазар на труда на свой ред не предоставял достатъчно възможности студентите да работят, за да се издържат. Българските студенти вече не се чувстват елит и това проличава дори в отношението им към институциите и политиката, добави Георгиев. Проучването показва, че младите вече градират проблемите така, както и по-възрастните избиратели - безработица, корупция, лошо здравеопазване.