Екип на „Класа“

Съдбата на дипломатическите имоти в страните, в които България ще закрие своите посолства, ще бъде решавана поотделно от специалната междуведомствена комисия, заяви говорителят на МВнР Весела Чернева в отговор на запитване от „Класа“.
Очевидно междуведомствената комисия търси нов Гад Зееви да вземе на безценица имотите, тъй като светът е в глобална финансова криза и голяма печалба държавата не може да очаква. Според справка на Външно, предоставена на „Класа“, в ликвидатора влизат представители на МВнР, на министерствата на финансите, на регионалното развитие, на икономиката и на отбраната, което само илюстрира намерението колективните решения да скрият персоналната отговорност. (А защо отсъства Министерството на културата при наличието на редица наши културни центрове зад граница?)
Въпросът бе зададен, след като на 12 ноември т.г. министър Николай Младенов обяви посолствата в 7 страни, които ще се закриват. Това са Судан, Ангола, Зимбабве, Тунис, Камбоджа, Тайланд и Мексико. Според първоначалните планове е можело да бъдат закрити до 25 български задгранични мисии, но засега намеренията спират дотук.
„По-нататък, поясни Чернева, в зависимост от финансовото състояние на ведомството и според това, как се е отразило закриването на първите седем, ще се преценяват следващите мерки. А критериите, по които са подбрани седемте посолства, са описани в Стратегическия преглед на дипломатическата служба и включват търговския оборот, политическите отношения, доходите и разходите за съответните мисии.“ (Защо са пренебрегнати културните отношения, чието наличие е предпоставка за развитието на връзките във всички други сфери?)
Междувременно от друга справка на МВнР за „Класа“ стана ясно, че разпродажбата на дипломатически имоти вече е в ход – общо 12 в четири държави. В Германия на тезгяха е сградата на бившето ни посолство в Бон, отдавна преместено в Берлин, и вила в Шверин; в Австралия са 2 апартамента в Сидни на генералното ни консулство; в Копенхаген ще се отървем от сградата на търговското представителство, а в Мексико още преди закриването на мисията вече се продават имоти.
Изявлението на говорителя обаче поражда нови въпроси. Защо например междуведомствената комисия ще решава съдбата на задграничните български имоти, след като според Закона за държавната собственост МВнР управлява всички държавни имоти извън страната и именно външният министър трябва да каже кои посолства са ненужни? Но колективният вариант очевидно му е бил наложен. Наистина, там е записано: „Освен ако е уговорено друго с акт на Министерския съвет“. Но след като именно Външно определя кои свои мисии да съкрати, защо съдбата на имотите е запокитена в ръцете на хора и от други ведомства, като финансовото или военното министерство? Та те понятие си нямат от дипломатически отношения, част от които несъмнено са състоянието и представителността на официалните български мисии.
При сегашната финансова криза по света и у нас несъмнено задграничните имоти в споменатите седем страни, пък и другаде, както стана ясно в началото, ще бъдат продадени, при това на каквато и да е цена, тъй като те стават „ненужни“, а поддръжката им си остава скъпа. Но държавниците затова са държавници, за да преценят, че кризата не е само в България, а е глобална, и по време на такава тежка рецесия имоти не се продават на безценица. А и приходите, колкото и да са, в бюджета на външно министерство ли ще отидат, или ще влязат в хазната?

Кое точно е анахронизъм?

В Стратегическия преглед на дипломатическата служба е посочено изрично, че териториалното разпределение на задграничните мисии „носи белезите на анахронизъм, като отразява външнополитическите приоритети от периода преди 1989 г. и необходимостта от представителство във всички държави от НАТО и ЕС от предприсъединителните периоди“.
Да приемем за анахронизъм посолствата ни в Ангола, Камбоджа и Зимбабве – все страни, с които по времето на социализма поддържахме „братски връзки“. Затова пък запазваме анахронизма в Корея на Ким Чен-ир, в Куба, Виетнам (Китай с непрестанно нарастващата му икономическа мощ очевидно не може да бъде приравнен към този знаменател).
Мексико и Тайланд не са подобен идеологически анахронизъм, значи критерият е друг. Може би икономически? За сведение Мексико е член на Г-20, а Тайланд е сред най-желаните туристически дестинации, включително и за българи; Мексико е 12-а икономика в света по БВП, изчислен по паритет на покупателната способност, а Тайланд – 25-а. Освен това по кой критерий запазваме посолството във Венецуела, където не са чували нищо за България, а се закрива това в Мексико, където страната ни е уважавана и има булеварди и улици, кръстени на България, както и училище на името на Людмила Живкова?
Единствената причина да се закрие пък мисията в Тунис, която ни хрумва, са големите и на хубаво място български имоти. Защото, ако се търси „подходяща“ арабска страна, какво ще правим занапред в Йемен, новото свърталище на „Ал Кайда“?
Но да приемем, че съкращаването на задграничните мисии е правилно решение на Външно в условията на криза. В такъв случай несъмнено има още доста български посолства по света, които трябва да бъдат затворени, извън тези на бившите „соцбратя“. Нека пак се позовем на Стратегическия преглед за втория анахронизъм, който трябва да се изкорени, а именно, че поддържаме мисии във всички членки на НАТО и ЕС, въпреки че вече сме приети в тези най-важни за нас организации.

Защо например ни е посолство в Канада?

Имаме си генерално консулство в Торонто, което да се грижи за интересите на сънародниците ни. Канада е член на НАТО и важните за нас военни въпроси се решават в Брюксел, а не в Отава. Освен това, ако мотив за затварянето на посолствата ни в Мексико и Тайланд е реципрочността, тоест липсата на техни посолства у нас, то и богатата Канада, членка на Г-7, никога не е виждала смисъл да държи посланик в България, а консулските проблеми се решават при периодичното прескачане на техния човек от Букурещ до София. Страната има и почетен консул в България, въпреки че назначеният неотдавна на поста Иво Прокопиев реши да се изсели от родината си след многобройните публикации за далавери в неговите бизнес дела. Как ще защитава канадските интереси от дистанция, не е ясно. Но след като въпросните интереси не са толкова важни за Отава, защо пък нашите да не се отстояват от почетен консул? Така Външно ще спести и разходите за генералното консулство.
Ако ще караме на реципрочни начала, то да закрием и мисията в Швеция. Богатата скандинавска държава неотдавна реши, че няма пари за посолство в България, но пък бедна България не обмисля да делегира примерно посланика във Финландия да отговаря и за Стокхолм. Или пък в трите прибалтийски републики да остави само една мисия. Впрочем стандартът в Швеция е толкова висок, че икономиите от заплати на посолството в Стокхолм ще се равняват на приходите от почти всички нарочени за закриване имоти в седемте страни.

Има и радикален вариант за икономии

След като държавата търси на всяка цена пари с продажба на имоти, тогава да се отърве от всичко зад граница с изключение на посолства, но не всички, в страните от ЕС. И да остави мисиите на новата Европейска дипломатическа служба на Катрин Аштън да ни представят по широкия свят. (Те са само извън еврочленките). Та това са 110 посолства! Така ще присъстваме чрез ЕС от Фиджи до Непал и от Мавриций чак до Барбадос.
Само че тогава можем да забравим завинаги защитата на националните ни интереси, нашите, българските, които дори в Брюксел не успяваме да застъпим.



* Гад Зееви, израелски бизнесмен, купи „Балкан“ за $105 000 и спечели от активите й $65 млн.

---