- Г-н Ковачев, наскоро посланикът на Франция Филип Отие заяви, че преди да бъдем приети в Шенген, е много важно в следващия доклад на ЕК за България да са отчетени резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Означава ли това, че Париж е взел политическо решение да се произнесе за членството на България в Шенген след юли 2011 година?
- На този въпрос трябва да отговорят г-н Саркози и френското правителство. От моите разговори с колеги от Европейския парламент нямам впечатление, че Париж е взел политическо решение против членството на България в Шенген, преди да се произнесе техническата комисия, която предстои. Освен това мониторинговият доклад за напредъка на България в никаква степен не е част от Шенгенските критерии, поне от чисто формална гледна точка. Истина е обаче, че всички стъпки на България и Румъния в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, в реформирането на съдебните им системи, се гледат под лупа от всички страни от ЕС.
Важното е, че всички страни от общността имат и са изразили желанието си България и Румъния да станат част от Шенгенското пространство. Въпросът е кога. България и Румъния са си поставили амбициозната цел през пролетта на 2011 г. да получат решение за своето присъединяване. Друг е въпросът кога решението ще влезе в сила. Смятам, че това ще стане през 2012 г.
Все пак важното е да бъде взето политическото решение. Не е от толкова голямо значение дали то ще бъде факт през пролетта на 2011 г. или няколко месеца по-късно.

- Имате ли лични впечатления от напредъка ни?
- Министерството на вътрешните работи полага всички усилия да гарантира, че ние ще бъдем надеждна външна граница на общността. Посетих преди няколко седмици ГКПП-Гюешево заедно с Манфрид Вебер, евродепутат и зам.- председател на ЕНП. Мнението бе, че българският личен състав е много мотивиран, има добро взаимодействие с партньорските служби и ще очакваме също така добри оценки и от предстоящата техническа проверка.

- Казвали сте, че и по пътя към Шенген България е пакетирана с Румъния. Има ли някакви общи действия, които представители на двете страни биха могли да предприемат в подкрепа на членството си?
- На ниво Европейски парламент това се е правило винаги. Аз работя в сътрудничество с моите румънски колеги, най-вече с Жан Маринеску от ЕНП. В това отношение няма съревнование между България и Румъния, няма според мен и вариант да приемат само едната страна. Да, ние си помагаме!

- В понеделник вашата колежка от ЕНП г-жа Надежда Нейнски спомена, че има проблем и с подкрепата на Финландия, Дания и Холандия. Вече говорихме за френската позиция. Има ли възможности за лобиране пред правителствата на тези страни?
- Не само че има възможности, но и се прави. Тук искам да кажа, че в това направление са насочени усилията на всички български евродепутати. Това е национална цел, такава каквато беше влизането в ЕС. Трябва да забравим своите партийни различия и да се опитаме - кой както може - да лобира пред нашите колеги от съответните държави, които имат някакви въпросителни към българското членство в Шенген.

- В каква степен скандалът с фалшивата диплома на бившия директор на фонд „Земеделие“ г-жа Калина Илиева ще се отрази на имиджа на България в Брюксел и Страсбург?
- При всяка подобна ситуация най-добрият подход е откровеността, да споделиш известните факти и да бъдеш честен с партньорите си. Аз бях шокиран, когато научих, че дипломата на г-жа Илиева е фалшифицирана. Случилото се просто е извън моите представи за обществено поведение. Но от една страна, това е частен, индивидуален случай; от друга – много неприятен прецедент за хората, които са били съпричастни към това назначение. Доколкото знам, няма юридически проблем с документите, подписвани от г-жа Илиева като ръководител на фонд „Земеделие“. Но случилото се по никакъв начин не бива да се повтаря.


Интервюто взе Борислав Михайлов