Социологът Васил Тончев, директор на „Сова харис“: Въпросът в подписката за референдум е сериозен

- Г-н Тончев, повод за нашия разговор е внасянето на близо 600 000 подписа в Народното събрание с искане за разпускане на този парламент, свикване на Велико Народно събрание и изработване на нова конституция. Как оценявате шансовете този референдум да се случи? Питаме ви, защото минути след депозирането на подписите, председателят на Народното събрание Цецка Цачева намери формален повод за недопускане на искането с твърдението, че няма внесен проект за нова конституция...
- Въпросът: „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41-вото Народно събрание с цел свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова конституция?" е сериозен и според мен общественото мнение го подкрепя. Проблемът е, че всичко това изисква много сериозна организация. Трябва, освен общественото мнение, да се ангажират експерти, специалисти по конституционно право. Ако се стигне до свикване на Велико Народно събрание и изработване на нова конституция, от това ще произтекат много сериозни и дългосрочни последствия за бъдещето на страната.

- Защо в България сякаш няма почва за референдуми? Кой е отговорен за този отказ от пряката демокрация?
- Според мен в основата сякаш е обстоятелството, че нямаме достатъчно развито гражданско общество. Гражданите не познават правата си и не предявяват претенциите си. Не проявяват активност или тя е твърде слаба по редица важни въпроси както за тях самите, така и за развитието на цялата държава. А след това в списъка на причините следва отношението на институциите, на държавната власт и т. н.

- В такъв случай какво в момента би могло да стимулира гражданското общество? Членството в Европейския съюз не е ли такъв подтик?
- Българското гражданско общество все още не се е събудило, така ми се струва. Нека не забравяме, че за такъв тип активност са нужни традиции, нужен е манталитет и не на последно място – нужно е време. Просто у нас почваме от много ниска точка и за съжаление нещата са все още в много начален стадий на развитие.

- Напоследък атаките срещу ГЕРБ сякаш преливат от една в друга: срещу вицепремиера Цветан Цветанов, после срещу председателя на СОС Андрей Иванов. Сега гръмна и скандалът с фалшивата диплома на г-жа Калина Илиева. Има ли опасност хората да кажат за ГЕРБ: и те са като другите?
- От всяка гледна точка тези скандали и атаки са много неприятни за ГЕРБ. Но тук има и нещо друго – от особена важност е начинът, по който тази партия реагира на случващото се. Да не забравяме, че подобни скандали имаше и при предишното управление, но то сякаш положи повече усилия да ги потули, отколкото да реши проблемите. Ясно е, че нещата в ГЕРБ се решават преди всичко от лидера на партията Бойко Борисов и затова е много важно как ще реагира той и какъв отговор ще даде на общественото мнение.

- Спомняме си, че на предизборните плакати на Борисов пишеше: “Аз гарантирам!“ Някои обаче критикуват стила на управление на Борисов, намират го за недемократичен...
- Безспорно не точно това е моделът, който се проявява в развитите демокрации. До определен етап едноличното поемане на цялата отговорност би могло да носи ползи. В дългосрочен план обаче не това е моделът, към който трябва да се развиваме. За момента обаче това е изборът на българските избиратели.

- Казахте, че гражданското общество не се е събудило. А не трябва ли и партиите да работят за неговото активизиране?
- Въпросът е комплексен, в него има резон. И все пак мисля, че не партиите са организациите, от които можем да очакваме инициативи за активизиране на гражданското общество.

- Критики към ГЕРБ отправя и президентът Първанов. Според него има криза на управлението, а правителството създава напрежение с честата промяна на правилата. Споделяте ли тези упреци?
- Критиките на президента Първанов са сериозни и на тях трябва да се обръща внимание, като се отчита, разбира се, и политическият елемент, който има в тях. Но от един момент нататък обществото трябва да определи кой е прав и кой – не.

- А как оценявате проекта АБВ – като опит за събуждане на гражданското общество, или като консилиум от експерти за създаване на алтернативни политики?
- Възприемам АБВ по-скоро като елемент, който ще запълни политическата мозайка, политическата структура в България. Има необходимост на политическата сцена от съществуването на още един центристки субект, който загатва възможности и има определени перспективи.

- Говорите за политическата сцена. Значи ли това, че виждате развитието на АБВ именно като партия?
- Да, мисля, че нещата ще се развият в тази посока.


Интервюто взе Борислав Михайлов

Станете почитател на Класа