- Г-н Кутев, цялата опозиция отказа да участва в доминирана от ГЕРБ анкетна комисия за полицейското насилие. Това ще ускори ли работата по очаквания вот на недоверие срещу правителството?
- Вероятно ще се случи. По-важното е това, което се случва на обществото, а то е, че българските граждани вече не се чувстват сигурни.
Политическата власт, заигравайки се, може би с носталгията си по миналото или, може би, със собственото си невежество, се опитва в момента да ни вкара във времена и нрави, за които си мислехме, че са забравени в европейска България. Така днес може да бъде набит и арестуван всеки, който има в дома си 5 кутии с цигари, а утре – и всеки, който има в компютъра си 5 файла с музика или филми.
Българският проблем е, че дебатите в парламента не водят до по-добро общество. От сблъсъците на позиции за комисия, която да разследва полицейското насилие, ще последва не друго, а същото полицейско насилие. Чувството за безнаказаност и политическо покровителство над насилието не може да роди друго.

- Каква е възможната следваща стъпка?
- Когато парламентарните механизми са изчерпани, следващата стъпка е пристъпването към извънпарламентарни действия. Разбира се, те също би трябвало да са законни, което означава, че трябва да бъдат използвани всички форми на протест, регламентирани от закона. Ние не сме далеч от това. Може би гражданите помнят, че още на 26 март м. г. левицата направи голям протестен митинг, на който имаше над 15 000 души в центъра на София. Тогава протестът беше срещу икономическата политика на правителството, срещу бедността. Тогава предупреждавахме за резултати, които сега още по-ясно се наблюдават в икономиката.
Днес основанията за гражданско недоволство са други, но аз не изключвам мощни протести, вкл. и такива, които ние ще организираме.

- Подобни действия свързани ли са с препоръчаната неотдавна от вас лява радикализация на БСП?
- Тук има два плана. Първо, в европейски мащаб кризата ще доведе до радикализиране и на лявото, и на дясното. Важното е как БСП ще намери своя път. Мисля, че БСП трябва с много повече енергия да защитава правата и интересите на хората от по-бедните слоеве. Това между другото е и идеологически проблем. В Европа през миналия век социалдемокрацията прие, че може в стария лозунг на Френската революция „Свобода, братство , равенство” справедливостта да замени равенството. Приета бе тезата, че може да се въведе справедливо неравенство. Аз не приемам изцяло тази теза. Защото, ако социалдемократическите партии започнат да отстояват справедливото неравенство, то кой ще отстоява равенството? На практика вляво от нас стоят една огромна група хора, които се чувстват непредставени политически. Това виждаме и в България. И ако БСП иска наистина да играе ролята на реален коректив на управлението – а и на хода на историята, защото това би трябвало да е нашата роля – би трябвало да се обърнем към тези хора вляво от нас, които са ужасно много в момента, да бъдем тяхно политическо представителство.

- А кога ще е срещата между Георги Първанов и Сергей Станишев? Анализатори твърдят, че от нея зависи бъдещето на БСП?
- Не бих могъл да коментирам на личностно ниво отношенията между Първанов и Станишев. Друг е въпросът, че ако спорът е за това кой да е председателят на партията, то има функциониращ механизъм за решаването му и това е конгресът на БСП. Дали те се срещат или не, дали изобщо си говорят и ако да – какво си казват – това е съвсем различен въпрос. И той, честно казано, не винаги е ясен.
Факт е обаче, че лидерският въпрос трябва да се решава по механизма, определен от демокрацията. Никой не е против Първанов да се кандидатира за председател на партията и няма нищо лошо, като се яви, да изложи платформата си. Лошо е обаче, ако ние, социалистите, оттук до края на май месец се занимаваме само с това кой ще е лидер на партията. За съжаление в момента се случва точно това. Където и да отида в моя избирателен район – а аз обикалям по 10-15 села всяка седмица – неизбежно се задава въпросът: „Какво става с лидерския проблем?”.
Рано или късно Първанов и Станишев трябва да започнат да си говорят. Надявам се да е скоро, защото колкото повече се отлага този момент, толкова по-лошо става за БСП.

- Наскоро ваш колега заяви, че отказва да избира между Първанов и Станишев…
- ...Всички мислим същото. Друг е въпросът, че очевидно се върви натам, тъй като засега не виждам някакви признаци на сближаване на позициите на Първанов и Станишев.
Важното е да се намери такъв изход от този проблем, че да не разцепим партията. Аз не вярвам, че БСП е изправена пред разцепление; не вярвам, че този процес ще доведе до тежки травми в партията; но съм сигурен, че колкото по-надолу сред хората слиза този „дуел”, толкова повече поражения нанася. Тъй като всички – без да бъдат принуждавани – започват да избират. Никой не го иска от тях, но хората започват да го правят по логиката на партийната структура и йерархия. Затова проблемът Първанов-Станишев действа като касетъчна бомба вътре в партията и я раздира. Не знам какво си представя някой, че ще постигне с това. В крайна сметка тази партия трябва да бъде и е ценна такава, каквато е. Една раздрана на части партия няма да е полезна никому. Затова бих призовал към повече разум в подхода и искам да припомня, че никой, който е проявявал агресия срещу лидер на БСП, не е успявал. Просто партията има своя инстинкт за самосъхранение и приема лидера като една много сериозна част от себе си.
В БСП винаги е имало настроения срещу ръководството, но те винаги са били миноритарни. Преобладаващото е подкрепата на статуквото и затова тя е оживяла през годините. И аз през последните години непрекъснато виждам случаи, в които някой проявява агресия срещу лидера и също така виждам, как това винаги е било приемано от БСП като агресия срещу самата партия. Няма начин в тази партия да тръгнеш срещу лидера и да не сбъркаш.
Изводът е, че със или без диалог между Първанов и Станишев, трябва да се намери разумният ход.

- А възможно ли е да се намери разумно решение без диалог?
- Възможно е, разбира се. Ако няма диалог – ще има битка и тази битка ще свърши на конгреса. Аз лично нямам никакво съмнение как ще свърши битката, познавайки си партията. Факт е обаче, че е по-добре да не докарваме хората до този избор, защото те не искат да го правят и това има значение за тях.

- Може би това е основание да се направи съпоставка между Първанов и Станишев като лидери на БСП?
- Не ми се иска, но очевидно се налага. И двамата имат огромна стойност за обществото. Да бъдеш лидер на партията тогава, когато се налага да я вдигаш от пепелта – както направи Първанов; след това на два пъти да си мажоритарно избран президент на държавата – това е огромно постижение, носи огромен опит, струва си да се изживее.
Но същата е ситуацията и от другата страна. Станишев е 10 години председател на БСП - това е най-дългият период в новата й история. Освен това министър-председател с успешен мандат, президент на ПЕС – това са неща, които малко хора в България са преживели. Наистина не бива да се лишаваме от нито един от тези лидери и трябва да намерим начин – през битка или през преговори – двамата да работят заедно за левицата и всички ние заедно с тях.

- В обществото има усещането, че и в ръководството на БСП, и в парламентарната група има разделение на привърженици на Първанов, и на привърженици на Станишев. Така ли е и това не създава ли нездравословно напрежение?
- Засега не бих ги разделил така. Вярно е – има хора, които са работили с Първанов, и други като мен, които ясно са показали привързаност, чисто идейна, към Сергей Станишев. Поне на мен това не ми пречи и винаги съм се стремял да имам добри отношения с президента Първанов, защото той е политик от много висока класа.
Проблемът е точно в това – хора като мен, но и останалите - сме вкарани едва ли не в капана да избираме единия или другия. Достатъчно дълго време съм се стремял да обединявам всички крила в БСП, правя го и в момента.
И ако на лидерския проблем Първанов-Станишев не мога да влияя, усилията ми и в момента са насочени да обединявам, а не да разделям. Трябва да намерим общия начин да градим това, към което се стремим.
Между другото, тези тежки конфликти в БСП обикновено се проявяват тогава, когато има смисъл. Което иначе казано означава, че БСП има реален шанс да се бори за властта оттук нататък. Дали ще си свършим работата, зависи от нас: да не разцепим партията, да я мобилизираме да работи.

- В сегашната ситуация кои политически сили биха могли да се тълкуват като партньори на БСП?
- С тройната коалиция БСП доказа, че може да прави много широки коалиции, при това с немислими доскоро партньори.
В същото време не мога да си представя, че ние бихме могли да правим партньорство с ГЕРБ – не дай си Боже да ни се наложи. По-скоро си представям партниране с десните партии – примерно във временно експертно правителство или за да не се стига до ситуация на правителствена или парламентарна криза; опит да се стабилизират определени сфери. Т.е. има много ситуации, в които бихме могли да търсим взаимодействие с десни партии, защото отдясно стоят реални политически субекти; защото и ние, и те имаме ясна визия и знаейки какво искаме, можем да намерим онези 5 или 10 неща, които е важно да постигнем, дори с цената на компромис. Това е основа за разговори.
С ГЕРБ нямаме основа за разговори по две причини. Първата е, че според собствените им думи между нас има незаличима непримиримост. Втората и по-важна причина е, че в ГЕРБ властва чист популизъм, зад който няма идеология, а единствената цел е да са на власт. Там няма платформа, а когато няма платформа – няма и основа за компромис.
Но всяко бъдещо управление на БСП е възможно само и единствено при положение, че станем най-голямата политическа сила. Всичко друго ни изкарва в опозиция до второ нареждане, така да се каже.

- А възможна ли е хипотеза, при която БСП печели избори с лидер Сергей Станишев, но премиер става Георги Първанов?
- След като БСП спечели изборите, са възможни всички хипотези. Но нека се върнем на основното – ако не се реши този дуализъм Станишев-Първанов – няма как да е възможно БСП да спечели изборите.