Българските домакинства харчат повече от 10% от доходите си за енергия, следователно са енергийно бедни, а българската икономика има много висока енергийна интензивност, се отбелязва в доклад на дирекция "Регионална политика" за напредъка на България в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и енергийната ефективност (ЕЕ) в жилищните сгради към ЕК, изготвен от експерти на Центъра за изследване на демокрацията. Заради това всички бъдещи увеличения на цената на електроенергията (включително такива, свързани с използването на ВЕИ и постигане на целта от 16% ВЕИ), ще трябва да бъдат съчетани с подкрепа на уязвимите потребители. Не всички сгради могат да бъдат обхванати от съществуващите в момента схеми за подпомагане. Също така предпоставка за участие в схема за енергийна ефективност е сдруженията на етажната собственост да постигнат 100% съгласие между собствениците на жилищата, което не е лесно постижимо, отбелязва докладът.
Подкрепата за енергийна ефективност в жилищните сгради е силно ограничена, като към момента на изготвяне на доклада (средата на 2011 г.) все още отсъства реално изплащане на средства по нея. Разходите за повишаване на енергийната ефективност (например чрез изолация на жилища) са твърде големи, за да се поемат от средното домакинство у нас, което налага по-голяма държавна намеса.
Икономическата криза се е отразила силно негативно върху регионалното развитие на България и на потенциалните бенефициенти, се посочва в доклада. Данните показват увеличаване на регионалните различия в България.
Към средата на 2011 г. средствата, инвестирани в двете области, са 5,12% от общото финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за България. Оперативна програма „Конкурентоспособност“ дава по-малко от 3% от парите за насърчаване производството на ВЕИ енергия, докато ОП „Регионално развитие“ (ОПРР) – 4%, които обаче са предназначени и за по-широк кръг от дейности.