До 40% достига сивият сектор в търговията с пшеница в България, съобщи за „Класа“ директорът на Националната служба по зърното (НСЗ) Злати Златев. Според анализи на ведомството към земеделското министерство балансът на хлебното зърно показва, че по веригата от земеделците, през мелничарите, хлебарите  и търговците голяма част от суровината се търгува без документи и така се „спестява“ плащането на ДДС към държавата. В предаване за БНР Златев каза още, че това са малки производители, с по 1000 - 2000 дка земя, които реализират продукцията си без документи. По думите му на пазара дори  съществували два вида оферти за цени - с фактури и без такива. За да се въведе контрол при тези случаи, шефът на НСЗ предложи обвързване на земеделските субсидии с количеството на произведената продукция, а не както е сега – само с обработваемата земя.
Специалните служби и контролните органи трябва да знаят колко е точно делът на сивия сектор в зърнопроизводството, коментира за „Класа“ Ангел Вукодинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според информация на браншовата организация всички сериозни производители не са в сивия сектор. „Там са предимно търговци или предприятия, които преработват брашно и хляб съответно или са износители“, подчерта Вукодинов. По думите му българските зърнопроизводители са в светлата част на икономиката по няколко причини. Първо - че са контролирани от Държавен фонд „Земеделие“ покрай изплащаните субсидии за обработваемите площи и покрай проектите, с  които кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони. Второ – заради взаимоотношенията си с банките-кредитори, пред които трябва да имат „чисто досие“.
Всеки зърнопроизводител е длъжен да води дневник на растителната защита, както и за всички действия, които извършва. Всяко партида зърно се декларира и на 30 число на месеца се подава декларация в Националната служба по зърното. „Не знам как стои въпросът с по-малките производители, които не са регистрирани като юридически лица и не водят съответните документи. Има и стопани, които използват зърното за собствени нужди“, обясни председателят на браншовата организация. Контролът е в ръцете на министерството и няма проблем да се открие къде по веригата изтичат стотици хиляди тонове пшеница всяка година, категорични са от асоциацията на зърнопроизводителите.
Търговията без документи не е масова практика, но браншът има и недобросъвестни представители, призна в интервю за БНР Костадин Маринов от Асоциацията на търговците на зърно. Според него най-добрият начин за пресичане на злоупотребите е обратното начисляване на ДДС, при което налогът се плаща от купувача.
Ние следим процесите по напускането на зърно извън страната, каза още Злати Златев за Радио „Фокус” в сряда.  Той уточни, че производителите и търговците не се проверяват с умисъл и че в момента България има възможност да изнесе още над 1 995 000 тона зърно.