Качеството на усвоените пари по еврофондовете се крие в националното усвояване и няма единен модел за управление на ресурсите". Това заяви евродепутатът Ивайло Калифин на дискусия за ефективните решения при управлението на еврофондовете.Според Калфин това, което е важно за различните модели е доколко има централизация и децентрализация на национално ниво и доколко се разчита на дадената държава за надеждното усвояване на еврофондовете. Евродепутатът заяви, че когато се говори за общините, или обществените поръчки, то тогава стои въпросът и кой поема отговорността от грешките при неефективното усвояване.

"Европейският бюджет е 1% от БВП на ЕС, което е 50 пъти по-малко от сумата на публичните бюджети на страните-членове. През последните години има тенденция към намаляването на финансирането на селскостопанската политика, както и за намаляване на парите за кохезионната политика, но се увеличават разходите за конкурентоспособност, а те са по-малко достъпни за България", заяви Ивайло Калфин. Той допълни, че преговорите по Споразумението за партньорство все още се водят, а през първите години не може да се очаква, че България ще започне с усвояването на пари по огромни проекти. Трябва да се наблегне и на усвояването на парите, които за общоевропейски: "Колкото повече отлагаме кандидатстването, толкова по-голяма е възможността парите да са вече усвоени", напомни Калфин. По думите му ресурсите на България са с 2, 5 млрд. евро повече за следващия програмен период, но до 2020 г. не можем да разчитаме, че ще решаваме проблемите си само с еврофондове, републиканският бюджет трябва да бъде съобразен с бюджета на ЕС.

Бившият министъър и евродепутат Атанас Папаризов допълни, че недостатъчният административен капацитет е сред основните проблеми при усвояването на еврофондовете. "В началото на годината следва да започне подготовката на закон, който да позволи предвидимост на средата", подчерта Папаризов.

Според него засилването на координацията може да се случи със създаването на агенция, която да координира усвояването на евросредствата, както и да се създаде комитет за наблюдения на Споразумението по партньорство. Милена Ангелова от Асоциацията на индустриалния капитал в България подчерта: "Бененфициентите се сблъскват с неопределеност и до края на програмата частният бенефициент няма информация кога точно ще е ясно дали парите ще бъдат ефективно усвоени. Големият проблем с нередностите остава за сметка на частните бенефициенти и общините", каза още Ангелова , според която липсва и съдебен ред за обжалване, който да е ефективен.