Анализ на Евростат сочи, че през 2011 г. близо 34% от родителите с ниско образование са предали този статус и на децата си, около 60 на сто от респондентите със средно образование са предали същото ниво на образование на децата си и 63 процента от висшистите са предали тази степен на образование и на децата си. Данните сочат, че около 70 на сто от семействата в ЕС, където родителите едва свързват двата края - предават този проблем и на децата си.

Бедните деца се превръщат в бедни възрастни най-често сред хората в България, Латвия, Румъния, Гърция и Унгария - над 90 на сто. Най-ниска степен на тази зависимост е открита в Швеция, Норвегия, Дания и Германия - между 20 и 30 на сто от бедните деца запазват този статус и като възрастни.

Според анализ на НСИ пък разликата между дела на работещите бедни с висше образование - 2% и работещите бедни без образование - 60 на сто у нас е значителна - близо 30 пъти. Равнището на бедност по основни групи професии показва, че нискоквалифицираните работници са преобладаващ дял - около 30% сред работещите бедни у нас.

Към началото на 2011 г. близо 20% от българите са имали висше образование, 44 на сто са били със средно образование и около 36 процента са с основно или по-ниска степен на образование, сочат обобщени данни на НСИ за равнището на бедност по професии и образование. Според тях образователното равнище до голяма степен определя достъпа до по-добре платена работа и е в пряка връзка с бедността на заетите.

Близо две трети от работещите с начално и по-ниско образование са бедни, а сред работещите с основно образование делът на бедните е 26 на сто, отчита националната статистика.