- Господин Христов, преди броени дни представихте манифест, в който препоръчвате увеличаване на правомощията на президента. Защо?

- Извинете, но той има по-малко правомощия от мене. Президентът на България е с почeтна, представителна функция и твърде често му се налага да взима важни държавни решения. Аз съм привърженик на идеята за парламентарна република, сигурен съм, че и президентът е неин привърженик. Но когато са разпределяни правомощията, очевидно не са намерени балансите на една равнопоставеност на висшия ешелон на институциите – държавен глава, парламент, министър-председател.
Очевидно е, че има необходимост от повече правомощия на президента по отношение на свикване на референдуми - и регионални, и национални.
Аргументите са много – ние нямаме ясно идентифициран ляв или десен център, много сме потентни по отношение на партиите. Мисля, че в тази ситуация институцията на държавната власт трябва да има повече възможности и повече компетенции.
По-важното е, че ние от КНСБ за втори пореден път направихме нашите препоръки към политическите партии преди изборите. Обречени сме да работим с такива политици, каквито си изберат гражданите. Които и да са те, ние трябва да сме експертни, да не сме социални популисти и да съхраним своята независима и демократична философия.

- Какви са вашите препоръки към платформите на партиите във връзка с предстоящите избори?

- Експертите на централата на КНСБ обсъдихме и написахме общ документ, който ще бъде разпространен до всички политически формации и се надявам, че тези послания ще бъдат припознати от политическите сили за техните управленски програми. Това означава да се създадат идеите на националното съгласие, да се създадат идеите за националните експертни приоритети. Тогава може би всички ще успеем и България ще тръгне към нормален икономически растеж. Най-голямата ми тревога е, ако посланията ни не бъдат чути. Ако политиците след избори се държат фригидно и мрачно, ако непрестанно и взаимно се отричат, те не могат да бъдат прагматично гъвкави. При това положение най-опасният сценарий е при икономическа криза да се появи и политическа.

- Кои са политическите сили, които според вас ще припознаят най-много ваши идеи от манифеста ви?

- Още е рано да се каже, но по много от идеите сме близки с БСП и ДПС. Например по социалната система, идеите за сваляне на осигурителната вноска. Много лесно се говори политически в България. Очакваме добър диалог с ГЕРБ, очакваме диалог, надявам се, професионален с ДСБ, както и с другите десни формации. С „Напред“ имаме общи неща за защитата на българското производство, българската индустрия. Раничко е, времето ще покаже, защото по делата им ще ги познаем. Но диалогът и постигането на съгласие ще определят и социалния мир, и устойчивостта ни в посока на реформите и подкрепа на политиките.

- Вие сте лекар, как ще коментирате сигналите на различни ваши колеги, че НЗОК ще остане без средства още през септември?

- Очаквам разговор с директора на касата д-р Румяна Тодорова и съм разтревожен и от протеста на аптекарите. Ако те трябва да инвестират, както един хранителен магазин инвестира в стоките си, така ще бъдат наказани само гражданите. Събираемостта на здравните вноски през първите два месеца на годината беше 50 на сто от събраните през януари миналата година. Не приемам, че тези пари трябва да стоят във фискалния резерв. Очевидно трябва да се търсят буфери и ресурси. Тази система иска отговорността на държавата и на институциите. Не дай Боже да ни хванат свински грип и други болести. В такъв момент не трябва да се неглижират социалните системи и да изпълнят своята функция за максимална превенция на здравето на хората.

Интервюто взе Елза Людмилова