Предлагания от МТИТС „Национлен морски план за морско търсене и спасяване” е поредния етап за поръчкови
законотворчески промени в конфликт на интереси и корупционни практики в сферата на морското спасяване
З А Я В Л Е Н И Е
Относно: Предложение на МТИТС за „Национален план за морско търсене и спасяване”, внесено към „Проекто закон за изменение и допълнение на ЗМПВВПП”- януари 2018 г.
Уважаеми дами и господа, драги съотечественици,
С настоящото заявление не преследваме каквито и да са политически цели и амбиции, а само реагираме на негативни действия на висшия морски административен персонал, прилаган по времето на различни правителства, по отношение на морското спасяване, сигмент от системата за национална сигурност и вътрешен ред.
Става дума за допуснати сериозни несъответствия в предложението на МТИТС до МС, внесено от МС на Р.Б., в Народното събрание на 16 януари 2018 г., и минало там на първо четене. По конкретно сериозно сме разтревожени в частта на предложението на МТИТС уж за приемане на „Национален план за морско търсене и спасяване...”, без такъв въобще да е разработен, а в самото предложение се предлага промяна противоречаща на поети от Р.Б., международно ангажименти. Официално се коментира някакъв план, който щял да бъде създаден, а се предлага приемането му? Свен това като елемент на този план се предлага нещо съвсем различно и не касаещо неродения „Национален план...”, а именно промяна в чл.65 на ЗМПВВПП. На всичко отгоре предлаганата промяна може да се окачестви като „поръчкова” по съдържание, защото цели поредното пренебрежение към националната система за морско спасяване, към задължителни изисквания на ратифицирани по парламентарен път международни конвенции и други. (Приложение 1 към това Заявление).
Тъй като промени от подобен характер в този член,не се правят за първи път, ние сме на ясно, че целта е МТИТС е въобще да се освободи от задължението за подържане на адекватна система за оказване на помощ и спасяване на бедстващи хора, кораби, въздухоплавателни средства, каквато им е разпоредена в ЗМПВВПП и ратифицирани международни конвенции.
За осъществяване на това нечестно според нас начинание, в случая са въвлечени освен МО, вече и МВР. Между другото не толкова отдавна, поради извеждане от експлоатация на сериозните морски спасителни единици на МТИТС (Перун и Мизар), в спасителни действия в наше териториално море и във вътрешни морски води, бяха ползвани технически средства на ГДПБЗН, и на други български структури, използвани от чуждестранна частна компания, която от тази операция, придоби много сериозен финансов резултат, без това да се отрази по същия начин за българските участници, вина за което считане, че носи ръководството на ИАМА, дирекция Правна към МТИТС, а може би и други по горе стоящи служебно ангажирани лица.
По този и други подобни случаи бе сизиран Главния прокурор, който разпореди и вече започна проверка от Специализираната прокуратура. Могат да бъдат посочени доста примери на сериозни нарушения от подобен род.
Проблемът с националното морско спасяване от морално-етична и организационно-правна гледни точки, е изключително важен за нашата страна, не само защото е сигмент от системата за национална сигурност, но и защото е недопустима намесата на чуждестранни корпоративни, частни икономически интереси, в националната ни морска спасителна система. Концепсуално тази система е изградена на принципа „две+ в едно” (хуманитарно и имуществено) като „държавно спасяване”, съответно разпоредено чрез ЗМПВВПП и в резерви в ратифицирани конвенции.
Чуждестранни мисионери с активната подкрепа на дипломатически персони, разчитайки, че коментираната материя е изключително специфична, и оценявайки, че вероятно нивото на морска култура в сферата на морското спасяване, сред висшия морски административно-управленическия персонал не е много високо, а може би и поради други битови частни конфликтни интереси, с подкрепата и на самата морска администрация, пренебрегнаха правната постановка (вписана включително и по Лисабонския договор), че системата за национална сигурност е само и единствено под национална юрисдикция и се намесиха в правовия ред на държавата ни-Р.Б. Горното те осъществяват успешно чрез подбудителски популистки методи, парфюмирани с някой модерни в момента, популистки еврофрази.
Тези негативни фактори ни принуждават в името на по малко печални образи в галерията от морски трагедии, за по малко черни майчини забрадки, за по малки щети на екологията на родното ни море и за защита на крайбежно-морската ни инфрастуктура, да реагираме остро против поредния опит за подмяна на истинските национални ценности и интереси, на арогантното недобросъвестно изпълнение на морските ни международни и регионални конвенционални и договорни ангажименти.
Както обяснихме по горе, „Заявлението” се отнася конкретно по отношение на въпроса за„Национален План за търсене и спасяване на човешки живот в морските пространства, за които отговаря Република България”. (Протокол № 24 от заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към НС, от 07 февуари, сряда, 2018 г.). На заседанието като представител на МТИТС, отношение по коментирания въпрос е взел к.д.п. Живко Петров, който е изразил следното становище, цитираме: „Другият важен елемент в няколко члена на Законопроекта това е даването на възможност на Министерския съвет да приеме по предложение на Министъра на транспорта, Министъра на Вътрешните работи и Министъра на отбраната на Национален План за търсене и спасяване на човешки живот в морските пространства, за които отговаря Република България. До момента имахме Национален план за защита при бедствия, приет от Министерския съвет, а Планът за търсене и спасяване малко висеше в правното пространство, тоест беше план, утвърден само от двама министри.
Сега идеята е да се включи и Министерството на Вътрешните работи, тъй като силите и средствата са поначало общи – те са на „Гранична полиция“, но и на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Така че, за да нямаме планове от различно ниво, предложението е Министерският съвет да приеме и Планът за търсене и спасяване, обединявайки го с постановките в Плана за защита при бедствия.” Край на цитата.
За съжаление трябва да отбележим, че изказването на уважавания капитан Живко Петров, съдържа редица неверни и заблуждаващи постановки. Първо, той твърди че „Планът за търсене и спасяване малко висеше в правното пространство, тоест беше план, утвърден само от двама министри”.
Абсолютно неверно твърдение, защото капитан Петров много добре знае че няма „План за търсене и спасяване одобрен от двама министри”. Съществуващия план се нарича „План на операцията по търсене и спасяване в отговорния район на Р.България в Черно море” 2003 г. 132 стр., и е съгласуван с МО, МВР, МВнР, Председател на тогавашната „Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерски съвет”, както и с повече от 10-тина национални институции.
Капитан Петров говори за приемане на нероден План..., а всъщност те (МТИТС) предлагат текстови промени в член 65 на ЗМПВВПП - противоречащи на конвенционалните разпоредби, при това още по негативни от съществуващите в момента такива. С горното се утвърждава досегашната практика за съмнение за поръчкови законотворчески промени, и за конфликт на интереси и корупционни практики.
Ние сме възмутени от подобни хитрувания въвеждащи в заблуждение министрите от кабинета, Парламентарната комисия по транспорт ..., на депутатите, на българската морска общественост. Всичко това е подвеждане на авторитетни държавни институции и е в прикрита услуга на чужди частно корпоративни икономически интереси, за сметка на националните ни обществени такива.
Второ неверно твърдение, цитираме: „Сега идеята е да се включи и Министерството на Вътрешните работи, тъй като силите и средствата са поначало общи – те са на „Гранична полиция“, но и на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Това също не е верно!
Защото законово е възложено на МТИТС „да поддържат организация (служба) за целите на оказване на помощ и спасяване на бедстващи хора (хуманитарен елемент), на кораби и въздухоплавателни средства (материален елемент), т.е. да има „съответна ефикасна спасителна службаза осигуряване безопасността на морето и над морето” (цитат от ратифицирана от Р.Б., конвенция OSC-58, чл.12 (2);
Преди години, зад гърба на Щаба на отбраната, МТИТС вмъкна допълнителен абзац към същия член, с който ангажираха силите на МО (ВМС). Това бе сторено в чуждестранен частен интерес защото „замразиха” своите най подходящи спасителни единици-Перун и Мизар, вследствие на което само чуждестранна влекачна компания, осъществява имуществени спасителни операции с висок материален интерес, а хуманитарната (само разходна дейност), лепнаха основно на гърба на МО-ВМС, а на практика източваха бюджета на военното министерство.
В настоящия момент наличните и единствени спасителни средства на ИАМА са пет-шест броя катерчета, които дори не са „Allwether» (всепогодни) спасителни единици, които не могат да осигуряват отговорния район и до колкото имаме представа, почти всичките са извън строя (на стапел), нуждаещи се от ремонт и т.е., имат реално действащи само няколкото директори и служители на създадената тяхна Главна дирекция АСД.
Всичко това е в ощърб на националните ни интереси и международни задължения, по сигмент от системата за национална сигурност. Сега по същата нечестна според нас схема, се опитват да прибавят и силите и средствата на МВР, чийто морски единици имат основна функция за охрана на държавната морска граница, контролиране спазването на граничния режим, а хуманитарното им морско спасяване има специфика, която е породена от целевите функции на ГП.
Силите и средствата на МО и МВР, не могат да оставят на втори план преките си функционални задължения, за да поемат възлагани им за изпълнение отговорностни - задължения на МТИТС. Бедствия могат да възникнат в деня „х” т.е., по време на други ангажименти на МО и МВР, тогава какво правим? От казаното до тук, следва да се разбере, че МТИТС следва да си възстанови аварийно-спасителната система и да не ангажира специално други структури, например, както сега чрез поръчкови добавки в член 65 на ЗМПВВПП. Задълженията за участие в спасителни акции на МО и МВР са уредени напълно достатъчно по друг начин, чрез разпоредби в Закона за защита при бедствия.
По същество е справедливо, в пълно съответствие с изискванията на международно морско правния инструментариум и конвенционални ангажименти, да се възстанови текста на чл.65 така както е в оригиналния си вид в бившия член 70-ти (Pr.3). Този подход считаме за подходящо да се осъществи сега. С това ще се демонстрира, че Р.Б., започва да изпълнява точно и добросъвестно международните си конвенционални ангажименти, по отношение на морското спасяване в Българския отговорен район за търсене и спасяване. В „Приложение 1” към Заявлението са посочени точните текстове само на някой от ратифицираните от Р.Б., конвенции и национални разпоредби.
Безспорно национален план за морско хуманитарно спасяване трябва да има, но той не може да бъде създаван преди да се изпълнят няколко важни конвенциално отбелязани стъпки, първата от които е задължително да бъдат извършени редица други промени в ЗМПВВПП, около 10-15 на брой, несъответстващи на задължителни конвенционални постановки. Следващата изключително важна стъпка е изчистване на „Правната рамка” на дейността, която в момента е обърната на опаки, а вероятно по същия начин е устроена и мисловната правно морска матрица на предложителите. Следваща стъпка е създаване на национален отговорен орган комитет (комисия или друг термин), който да поеме своите функции за управление на дейността, така както е посочено в правния конвенционален инструментариум.
Междувременно следва да се предприемат мерки за промяна в У.П., на ИАМА (МТИТС), чл.4, т.6 (доп. - ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.),цитирам „(ИАМА) организира и координира търсене и спасяване на търпящи бедствие хора, кораби и самолети в българския морски отговорен район за търсене и спасяване и във вътрешните водни пътища на Република България, като участва и в Съвместния координационен център по морско и авиационно търсене и спасяване;
Натрапвана юридически неиздържана постановка, която системно се налага. Необходимата корекция е МТИТС/ИАМА, да се откажат от каквато и да е намеса в функционалните задължения на спасително координационния център, основна изрична препоръка от Одита на ИМО оше от 1998 г., не изпълнена до сега! (Приложения 2 и 2а), твининг проекта с Морската агенция по безопасност на Великобритания. След изпълнение на действията по посочения порядък, следва да се извършва организиране на наличните ресурси и свърочни средства, изясняват се функциите по координиране и управление на операциите и чак тогава се пристъпва към процесите свързани с подобряване организацията по търсене и спасяване, включително планиране (Национален SAR план), актуализиране на сътрудничество на национално, регионално и международно ниво и тренировки. Безспорно в предложението на МТИТС този абсолютно задължителен порядък е прескочен, в резултат на което нищо стойностно не може да бъде създадено, а става дума за изключително сериозен хуманитарен проблем: Осигуряване на защитата на човешкия живот по море, на екологията на морето, на критичната морско-крайбрежна инфраструктура и т.н.
Общи забелязани неподходящи действия по отношение на предложението за „Национален план за морско търсене и спасяване.”
Създаването на нов план следва да се отложи, съгласно посочените по горе аргументи, а освен това следва да се има предвид, че „Национален план......” е граждански нормативен акт, създаващ се по изискване на две граждански агенции на ООН: “International Civil Aviation Organization” (ICAO) и “International maritime organization” (ИМО) и няма никакво основание силовите министерства да са разработчици на Плана, а редица други конкретно ангажирани структури от сектори 1, 2 и 3 като: МВн.Р; МЗ; МП; МГСП; МФ; МТ, Обществени организации от бранша и други, имащи пряко отношение към проблема, да не са споменати и ангажирани въобще. Разбира се в никой случай не бива да се счита, че няма да се използва интелектуалния потенциал на силовите министерства или да се пропусне съгласуване на разработката, че те няма да участват като специалисти, наблюдатели и т.н.,
Предлагания подход за пореден път подсказва намерения противоречащи на приетия принцип на прозрачност на действията на държавната администрация и потъпкване на нужния в условията на демокрация – Граждански контрол.
Считаме, че не бива в настоящата ситуация, МО и МВР да се товарят с негативите на сегашното трагично състояние на проблема.
Също така прави впечатление, че коментираната много специфична правна материя, не се разглежда от Правната комисия към НС, не е съгласувана с М.Вн.Р. – Mинистерството, което отговаря за контрола, за точното и добросъвестно изпълнение на поети международни отговорности.
С настоящото заявление се обръщаме, чрез Председателя на НС към всички депутати, с молба да се съобразят с приложените безспорни факти и аргументи и да отхвърлят предлаганите коментирани промени, като възстановят оригиналния текст на бившия член 70 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища.
Приложение 1 – SAR извадки
А) Конвенцията на ООН за открито море (OSC-58)
чл. 12 (2) «Всички крайбрежни държави трябва да способствуват за организиране и поддържане на съответната ефикасна спасителна служба за осигуряване безопасността на морето и над морето, а също така да сключват с тази цел в необходимите случаи регионални съглашения за взаимно сътрудничество със съседните държави. (Ратифицирана с Указ № 296 на Президиума на Народното събрание от 7 юли 1962 г. - Изв., бр. 79 от 1962 г. В сила за България от 30 септември 1962 г. Обнародван, Изв., бр. 79 от 2 октом. 1962 г.).
Б) „Конвенция на ООН по морско право”,
Член 98, Задължение за оказване на помощ (2) „Всички крайбрежни държави насърчават създаването, дейността и поддържането на адекватна и ефикасна служба за издирване и спасяване, за да се осигури безопасността по море и във въздуха над морето, ако обстоятелствата го изискват, и си сътрудничат със съседните държави за тази цел в рамките на регионални споразумения”. (Обн. ДВ. бр.73 от 27 Август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 Август 1996г.).
В) Конституционни задължения, да поддържане изискуемата се служба,
(Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.”
Г) „Закона за международните договори на на Р.Б. (Обн. ДВ б.97 от 13 ноември 2001 г.)
чл. 26. (1) Задълженията, произтичащи от действащ международен договор, по който Република България е страна, се изпълняват добросъвестно, независимо от това кой компетентен държавен орган е дал съгласието за обвързване. (2) Държавен орган не може да се позовава на разпоредби на вътрешното право като основание за неизпълнение на международен договор, по който Република България е страна.;
Чл. 28. (1) Контролът по изпълнението на международните договори на Република България се осъществява от Министерския съвет. (2) Министрите, в чиято компетентност е прилагането на международния договор, съобразно неговия предмет и разпоредби отговарят за изпълнението на произтичащите от договора задължения за Република България. (3) Министърът на външните работи следи за изпълнението на международните договори на Република България и информира Министерския съвет за случаи на неизпълнение, когато такива са му известни, като може да предложи мерки за отстраняването им.
