30 години по-късно за събитията след 10 ноември 1989 г

Петко Симеонов е 77-годишен. Доктор е по социология, работил е в БАН. Бил е член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. През 1988 г. интервю на Симеонов със Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП, публикувано в списание за социология, става повод Михайлов да бъде свален от партийни постове. Петко Симеонов е от учредителите на българската секция на „Хелзинки уоч” в България още преди 10 ноември. През 1989 г. говори срещу режима пред радио „Свободна Европа”. Един от преговарящите на Кръглата маса. В продължение на година е зам.-председател на СДС. Депутат във Великото народно събрание. Основател е на СДС (либерали), които отпадат на следващите избори. Бил е директор на Агенцията за чуждестранна помощ 1991-1992 г. Оттегля се от политиката, занимава се с наука и пише книги.

…

– Какво си спомняте за състоянието на държавата след падането на комунизма? Били сте директор на Агенцията за чуждестранна помощ. Някои се чудят защо сме искали помощи, като при нас не е имало земетресение, война, наводнение? Имаме си плодородни земи, излаз на море, на голяма европейска река, а изведнъж – дайте помощи?

– Срещнах се с Бернар Кушнер, лекар, френски министър на здравеопазването, после и външен министър беше. Той се занимаваше с чуждестранната помощ във Франция, подпомагаше различни страни в нужда, като нашата. Аз отидох но консултации при него, току що бях станал директор на Агенцията за чуждестранна помощ. Посрещна ме с една реплика: „Искам да видя кой е решил политически да се самоубива” (смее се). И вика: „Никога няма да можеш да дадеш на нуждаещите се толкова, колкото те искат, а всички останали ще мислят, че крадеш, спекулираш с помощите. Помощите са най-загубената работа, която е измислена”. Аз го помолих, понеже от здравеопазването много се оплакваха, ама голям рев, че им липсва едно или друго – „Здравеопазването се задъхва, ние загиваме” и т. н.

Петко Симеонов говори на първия митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. и Петко Симеонов днес. Снимки: Иван Бакалов

И аз помолих Кушнер, че ни е необходимо да се прегледа за здравеопазването какво e състоянието. Луканов като премиер беше спрял финансирането на здравеопазването за покупка на лекарства с валута. Мисля че ставаше дума за около 10 млн. долара. И оттук се беше получило едно напрежение в системата. И аз ги поканих да ни изпратят хора, които да ни консултират какво да правим. И пристига една делегация от 40 души лекари – по мениджмънта, по лекарствата, по незнам какво, по незнам какво, по незнам какво – по всички направления. И се пръснаха из нашите болници. Аз им давам помощници, осигурявам им хотел. Стояха тук, мисля че около една седмица, десетина дни. И приключиха с доклад. Приех ги там в президентството, седнаха срещу мен и този който водеше делегацията, казва: „Г-н Симеонов, направо е парадоксално, че сме тук в България. Вие имате всичко. Имате разгърната система на здравеопазване. Ако има някакви пропуски, някакви слабости, те са от организационно естество.” И даде конкретни примери от болници. Аз им платих за това, за което бяха дошли. По тяхна преценка имахме развита система на здравеопазване. Доклада им го дадох на премиера Димитър Попов.
Другият много характерен случай беше свързан с един богат български евреин, който беше много добре разположен към България, живееше в Швейцария, но фирмата му оперираше в Израел и другаде по света. Той беше наел да дойде в България една лаборатория самолет, която точно с това се занимава – страни в криза. Да се види какво трябва да се направи. Пристигнаха, кацнаха на летище София, седяха и те толкова – десетина дни. Той плати всичко. След като им приключи проучването и самолетът излетя, се срещнах с него. И той каза: „Направо недоумявам. Всички експерти, които гледаха, направо бяха изненадани. При вас всичко трябва да бъде наред. Всичко си имате. Как може тук да има криза? Това е просто немислимо.”

– Коя година стана това?

– Това е 1991 година пролетта. Беше вече започнало разграбването.

– Тогава освободиха цените и скриха стоките, докато се урегулират? Ликвидацията на селското стопанство по-добре да не засягаме, можем да говорим цял ден…

– Да. Но голямо престъпление беше друго. Луканов го започна, след това Димитър Попов и неговият икономически екип довършиха нещата (Димитър Попов е първият безпартиен премиер след изборите през 1990 г., начело на коалиционно правителство, в което влизат и министри на СДС – Иван Костов на финасите, Иван Пушкаров – на индустрията, търговията и услугите, Димитър Луджев, вицепремиер – бел. авт.).
Става дума за премахването на държавните стопански обединения – ДСО-тата (ДСО – държавен холдинг, обединяващ предприятия и фирми в един отрасъл или сфера, например ДСО „Родопа” – месопреработка, ДСО „Винпром” – винарски изби и т. н. – бел. авт.). Шапките, както ги наричаха. Викаха – „Махаме шапките!”. И сега да кажа, какво на практика значи „Махаме шапките!”. Те махат тук в София ДСО-тата, централите – примерно ДСО „Родопа”, ДСО „Млечна промишленост”, навсякъде, във всички отрасли. Само за два случая ще кажа – единият беше с шивашки комбинат в Луковит. Бях ходил там – костюми, костюми, шият костюми и изнасят за Съветския съюз и за другаде. Аз съм бил там, някъде през 1990 година. И директорът през 1991 година изведнъж се изтърсва при мен да търси помощ – „Господин Симеонов, помагайте! Имам продукция за не знам колко си милиона… Ама няма го ДСО-то. Аз не знам на кого трябва да я дам тази продукция. Тя е само за износ. Не знам къде да я изнеса. Тия от ДСО-то вече ги няма никъде. Търсих, нищо не става. Помагайте.”
Как да му помогна? Препратих го, мисля че при Александър Томов го пратих (вицепремиер по това време – бел. авт.).
Другият случай е от Чипровци. Понеже аз съм от Монтана, ходил съм в Чипровци, познаваме се там с хората. И от Чипровци пристига при мен директорът на миннообогатителния комбинат: „Кажи какво да правя? Кремиковци отказва да ми взима продукцията”. Те правят едни заготовки, концентрат от обработка на рудата, който отива за топене. И тази продукция седи на камари на гарата в Монтана, тогава беше още Михайловград. Вика – „Няма къде да го карам. Не знам къде да го карам”. Аз му казвам – „Намери някъде маталургичен комбинат, който е готов да го вземе”. Да търси в чужбина. Той вика – „Виж какво, ДСО-то го няма. По-рано чрез ДСО-то имахме връзка. Аз нямам външен отдел. Намери ми човек, който може да ми напише търговско писмо на английски”. Викам – „Добре, при теб няма ли някой, не можеш ли да намериш?”. Вика: „В Чипровци никой не знае английски! Дай ми човек, който може да ми напише писмо…”

– И никой не се усети какво става, не можа да го спре?

– И Желев също беше във възторг от това, че по този начин започва истинското раздържавяване и създаване на пазарно стопанство. „Като махнеме шапките – вика – Махаме шапките и ги оставяме, нека да се оправят”… Какво ще се оправят, бе? Те не знаят какво да правят. Това беше голямата драма. Първо това. Второто нещо беше закриването на министерството на Външната търговия и на плановия комитет (Държавен комитет за планиране – структура с ранг на министерство, която управлява народното стопанство, което е изцяло държавно до 1990 г. – бел. авт.). Ти имаш още над 90 на сто държавна собственост. Как ще махаш основното управляващо звено – плановия комитет? Щом аз през 1993-1994 г., когато вече не бях в активната политика, съм издигал лозунг да се възстанови плановият комитет, значи бъркотията си е продължавала. Основни структурни звена бяха разрушени, преди да бъдат създадени условията за пазар.

– И преходът освен катастрофа се и криминализира…

– Срещах се с хора от сигурността. Някъде 1991 г. есента разпитвах един такъв, началник от сигурността, няма значение кой е, името няма значение. …Колко съм бил не наясно с нещата… Разпитвам този човек, казвам му – „Трябват решителни превантивни мерки да се овладее организираната престъпност, да не възникне мафия.” Той се облегна назад, и вика: „Какви превантивни мерки? Тя вече е създадена.” Викам – „Как така е създадена?” „Ами създадена е вече, разпределили са си територии… Всичко си имат. Ние трябва тепърва да почваме да се борим с тях”. А това е 1991 година есента. Това не може да стане без активно участие на водещите управленски фигури по онова време. Ние правиме митинги, вдигаме джангър по улиците, но всъщност лостовете на властта в държавата са в други ръце… Големият провал на прехода беше провалът на комунистическата номенклатура. Оказа се, че това са просто властолюбиви лица, за които идеологията е била средство.

– Тоест, те не са вярвали в никакъв комунизъм и социализъм?

– Ценностите на онова общество за тях са били просто средство. Освобождаването от средството всъщност ги пуска и те тръгват, нямат никакво чувство… Те доказаха, че не са имали никакво чувство за нация, никакво чувство за държава. Взимаш протоколите на заседанията на колегиума на МВР и започваш да четеш. Това са хора, които се интересуват единствено от властта. Те не се интересуват нито от идеология, нито от социализъм, нито от комунизъм. Нищо друго не ги е интересувало. Моментално сменят – „Важно е сега собствеността да остане наша. Всичко да пропадне, но да бъде наше”. Тези хора се оказаха на много ниско равнище. Малцина от тях се оказаха достойни хора.