В България често се води дебат дали най-горещите дни през годината са през юни или юли. Според народните вярвания и представи, датите 15-ти, 16-ти и 17-ти юли са познати още като Горещници. Тези празници имат езически произход и са свързани с култа към огъня.
Предсказания и забрани
Народната традиция гласи, че ако през трите Горещника слънцето пече силно, то зимните януарско-мартенски дни ще бъдат топли, без сняг и виелици. През Горещниците не се работи, не се ходи пеша и не се пече хляб, за да се предпази трудът от огнени стихии и градушки.
Горещниците се празнуват особено от хора, чиито професии са свързани с огън. Съществува и вярване, че който се изкъпе в лековити води по време на Горещниците, няма да се разболее през годината.
Ритуали и местни наименования
Тези три дни се смятат за най-горещите през годината, когато човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие. Всъщност празникът е езически – в култ е издигната огнената стихия и нейната безгранична сила.
Горещниците се отбелязват предимно в Северна и Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони. В зависимост от това къде се намирате, може да чуете различни имена както за Горещниците, така и за отделните дни:
Най-горещото тридневие е познато още като Блъсъци и Германовци, тъй като се смята, че огънят слиза на земята с гръм и светкавици.
В Северна България 15-ти, 16-ти и 17-ти юли са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена.
В Южна България – Люта, Чурута и Опалена Мария.
Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя.
Поверия и празници
Преди години, когато хората са зависели още по-силно от природата, те вярвали, че отбелязването на Горещниците предпазва дома и нивите им от пожари и градушки. Най-строго са се спазвали първият и третият ден.
По време на Горещниците не бива да се подхваща работа, както вкъщи, така и в градината, за да не си отмъсти природата, изпепелявайки земята.
Ако някой посмее да започне работа, резултатът задължително е бил изгарян. През първия ден хората в селото трябвало да изгасят огнищата и да не палят огън в домовете си. Едва на третия ден те можели да върнат светлината и топлината в домовете си, след като в селото се палел „божи огън“, на който хората се молели да ги пази от болести и бедствия. След молитвата всеки можел да си вземе от огъня.
На 17-ти юли освен края на Горещниците се чества и денят на Света Марина. Смята се, че тя е повелителката на огъня, пожарите и бурите, покровителка на градушките и пазителка на змиите.
На този ден Света Марина влизала в сънищата на тези, които вярват в нея, и им давала съвети. В някои части на страната хората определяли Илинден като край на Горещниците, тъй като легендата разказва, че Свети Илия убивал лами и змейове, като изпращал огнени стрели. Днес обаче се смята, че двата празника са отделни.
Хората вярват, че по време на Горещниците лековитите извори имат най-голяма сила. В някои райони се гадае какво ще е времето през първите три месеца на идната година в зависимост от времето през Горещниците.
През трите най-горещи дни в годината празнуват всички занаятчии, чиято работа е свързана с огън.
Астрономически Горещници
Важно е да се отбележи, че на 28, 29 и 30 юли пък се отбелязват астрономическите горещници. Разминаването с народните Горещници (15, 16, 17 юли) идва заради преминаването към Юлианския календар, който с времето се отдалечава от Григорианския заради повечето високосни години в него.
